Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 165

— Сега не е време за анализи — тръсна глава Кармоди. — Съдбата на трима души зависи от теб. Имам предвид Демарко, младата дама от ФБР и Махоуни.

— Какво трябва да направя? — попита Ема.

Даян Карлучи беше толкова бясна, че беше готова на убийство. Краката и ръцете й бяха вързани за един от кухненските столове на Демарко, а върху устата и имаше лепенка. Столът беше вързан за хладилника, за да не може да го мести.

— Съжалявам, мис Карлучи — промълви Кармоди. — Наистина съжалявам. Но след няколко часа всичко ще приключи и вие ще можете да се насладите на вечерята, която ви е приготвил мистър Демарко.

Държеше се като истински джентълмен. Преди да завърже Даян, той й позволи да изпие чаша вода и да отиде до тоалетната. После предложи на Демарко да включи малкия телевизор в кухнята и му разреши да извади лазанята от фурната и да я сложи в хладилника.

Едва ли някой би могъл да иска повече от похитителя си.

Демарко хвърли поредния извинителен поглед по посока на Даян — един от хилядите, с които я беше възнаградил през последния половин час.

— Окей — рече Кармоди. — Време е за шоу!

70

— Трябва да пусна една вода — промърмори Махоуни, отправил поглед през предното стъкло на микробуса. Пътуваха вече два часа. Току-що бяха отминали отбивката за Хартфорд, Кънектикът.

Компанията му се състоеше от трима виетнамски гангстери, и тримата млади. Единият шофираше, другият седеше до него, а третият беше заел позиция в дъното на фургона и не сваляше злите си очички от Махоуни. Явно това беше започнало да му писва, защото от известно време се беше облегнал на задната врата и в очите му се четеше отегчение. Държеше отпуснат тежкия глок в ръката си и очевидно не вярваше, че Махоуни ще предприеме нещо.

И тримата похитители бяха почти деца. Едва ли някой от тях беше навършил двайсет. Този на седалката до шофьора беше съвсем хлапак — най-много на петнайсет-шестнайсет. От радиото блъскаше ужасен рап, а двамата се полюшваха в такт и си разменяха по някоя непонятна фраза на виетнамски. Нищо в поведението им не показваше безпокойство от факта, че са отвлекли един от най-влиятелните политици на Америка.

Махоуни разбра по какъв начин Кармоди бе организирал отвличането му. Новината за обедната му реч пред членовете на „Лосовете“, или както там й беше името на оная шантава организация, беше публикувана в два-три вестника и няколко уебсайта. По всяка вероятност виетнамчетата го бяха поели след събитието, като едновременно с това бяха потърсили подходящо място за своята малка операция. И бяха избрали подземния паркинг. Махоуни беше убеден, че тези хлапета, по всяка вероятност нелегални имигранти, изобщо нямат представа кой е той. Вярно, че в родния му щат го познаваха всички, но само на двайсет километра от околовръстното на окръг Колумбия хората не знаеха дори името на председателя на Камарата, да не говорим за разпознаване. А за тези хлапета той беше само един дебел старец, когото са им наредили да отвлекат.