Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 164

— Лазаня.

— И май очакваш компания — констатира неканеният гост след бърз поглед към подредената маса. — Кога трябва да се появи дамата?

— Всеки момент.

— Лошо — поклати глава Кармоди.

— Какво искаш?

— Да организираш среща между Ема и Ли Мей.

— Върви на майната си!

— Очаквах го — въздъхна Кармоди.

Извади мобилен телефон от джоба си и натисна един бутон. Дулото на пистолета му остана насочено в гърдите на Демарко.

— Аз съм — рече той. — Дай ми важната клечка…

Подаде апарата на Демарко и добави:

— Насреща е Джон Махоуни. Попитай го къде се намира в момента.

Мамка му! Демарко пое телефона от ръката на Кармоди.

— Шефе?

— Аз съм. Наясно ли си какво става, по дяволите?

— Не.

— Попитай го къде се намира — повтори Кармоди.

— Къде си, шефе?

— В някакъв микробус, компания ми правят няколко гадни виетнамчета, три парчета. В момента пътуваме по Деветдесет и пета на юг в посока Вашингтон. Нямам никаква представа какво, по дяволите…

— Дай ми телефона — протегна ръка Кармоди. — Господин председател, аз съм Фил Кармоди. В случай че Демарко изпълни нарежданията ми, обещавам, че още утре сутринта вие ще бъдете в кабинета си. А сега бихте ли му предали да изпълни исканията ми, сър?

— Целуни ме отзад — отвърна Махоуни.

Кармоди се засмя и прекъсна връзката.

— Какво си намислил, Кармоди? — изгледа го Демарко.

— Вече ти казах. Искам да организираш среща между Ли Мей и Ема. Помолих хората от китайското посолство да се поровят в миналото ти. Откриха, че работиш за Махоуни, след което ми хрумна да го прибера, за да получа цялото ти внимание.

— Абе ти луд ли си?! Та той е председател на Камарата на представителите! Нима си въобразяваш, че можеш да го отвлечеш и да ти се размине?

— Всъщност, да — кимна онзи. — Разполагаме с около десет часа, Демарко. Горе-долу толкова ще отнеме Махоуни да бъде върнат във Вашингтон. Ако дотогава приключим, ще бъде освободен точно пред стъпалата на Капитолия. Никой няма да разбере, че изобщо е бил отвлечен, ако той не го сподели.

— А ако откажа да ти сътруднича?

— Недей, Демарко. Сам каза, че този човек е председател на Камарата. Не искаш да рискуваш живота му, нали? Не можеш да рискуваш живота му!

Отвори уста, но в същия момент на вратата се позвъни. Даян Карлучи беше точна до секундата.

По дяволите!

— Имам работа, Джо — изръмжа Ема. — Събирам си багажа. Какво искаш?

Чаровница както винаги.

— Кармоди е тук, у дома — отвърна Демарко. — Насочил е пистолет срещу мен и Даян Карлучи.

— Коя?

— Даян Карлучи. Агентката на ФБР, с която се срещнах във Ванкувър.

— Какво иска Кармоди?

— Сам ще ти обясни, Ема. Но първо искам да ти съобщя и нещо, което трябва да знаеш: неговите хора са отвлекли Махоуни.

Ема рязко си пое дъх, замълча за миг, после каза:

— Дай му телефона, Джо.

Кармоди пое слушалката.

— Госпожо…

— Какво искаш? — прекъсна го с леден глас Ема.

— Да се срещнеш с Ли Мей.

— За да ме гръмне, а?

— Не, за да я пипна.

— Какво!?

— Чу ме. Не искам никой да умира — нито ти, нито Ли Мей. Но ти ще ми помогнеш да стигна до нея…

Ема помълча малко, после тихо попита:

— Кармоди, ти работиш за китайците, нали? И именно ти ми спаси живота в онзи клуб.