Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 153

Ема го подмина и изчезна зад вратата на фитнес клуба. Спътницата й го огледа така, сякаш искаше да го запомни за евентуална справка, след което последва Ема. Демарко изпусна тежка въздишка, вдигна сака си и тръгна след тях.

Фитнес центърът очевидно обслужваше по-заможните обитатели на окръг Колумбия — лъскав и скъп, предлагащ всички екстри: басейн с олимпийски размери, два покрити и четири открити тенис корта, миниигрище за баскетбол, сауна и помещения за масаж, два корта за софтбол, едно игрище за скуош и просторна гимнастическа зала, претъпкана с последно поколение уреди на фирмата „Прекор“. Имаше и два бара — единият за алкохолици, а другият за любителите на сок от моркови. Под навеса с изглед към игрището за голф с девет дупки имаше малко, но уютно на вид кафене. Там предлагаха омлет от яйчени белтъци с китайски гъби — блюдо, след поглъщането на което човек остава с впечатлението, че се е нахранил с въздух.

Ема пристъпи към рецепцията, където беше посрещната от загорял левент с фигурата на Микеланджеловия Давид. Регистрира се и тръгна по коридора към женските съблекални, после рязко се завъртя и се втренчи в лицето на Демарко.

— Какво правиш тук?

— Помислих си, че можем да изиграем един мач по ракетбол — отвърна той и вдигна сака си.

— Дрън-дрън. Дошъл си да провериш дали ме пазят.

— Така е — призна той. — И никак не съм впечатлен. Къде, по дяволите, е Ролф?

— Аха, значи не си го забелязал — със задоволство констатира Ема.

— Точно така. Къде е?

— Не си го забелязал, защото не е нужно, Джо!

Понечи да добави още нещо, после си спомни за присъствието на двойничката на Кристин, която стоеше на крачка от тях и враждебно наблюдаваше Демарко.

— Запознай се с Карла, Джо… Карла, това е… Всъщност няма значение кой е. Другия път като го видиш, направо го застреляй!

— Слушам, госпожо — отвърна абсолютно сериозно русата амазонка.

— Вече ти обясних, че… — Ема пое въздух, за да се успокои, и добави: — Искам една минута насаме с този глупак, Карла.

— Слушам, госпожо. Ще отида да проверя съблекалните.

Демарко получи възможност да се убеди, че гърбът на тази жена е широк почти колкото неговия.

— Само я погледни! — изпъшка Ема. — Спокойно може да окачи на врата си табела с надпис „Бодигард“! Най-малко петдесет пъти й повторих да не ме нарича „госпожо“, но като типичен агент на Сикрет Сървис тя просто отказва да превключи!

— Е, все пак е по-добре от…

— Не! От нищо не е по-добре! Направих опит да организирам нещата така, както ги виждам. Идеята беше да подмамя Ли Мей да излезе на открито и да се опита да ме нападне. Ролф ми беше напълно достатъчен. Но ти реши да ми лепнеш и Карла, която не се отделя от задника ми. И живее у дома, за бога! Можеш ли изобщо да си представиш каква гостенка е тя?