Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 152

— Прав си, Бил, нямам никаква представа. И изобщо не ми пука за вашите операции. За мен най-важна е Ема. Помниш ли коя беше тя? Дамата, която разкри шпионската операция в Бремертън — същата, за която ти беше убеден, че не съществува. Дамата, която беше подложена на изтезания и без малко не я…

— Достатъчно — прекъсна го Смит и вдигна ръце в знак, че се предава. — Но фактът, че става въпрос за Ема, не променя реалността. Не е моя вината, че не мога да отделя за защитата й по-голяма бройка агенти.

— Един, Бил! Това е цялата бройка, която й отдели! Който на всичкото отгоре дори не е американец!

— Ролф е адски добър, Джо. Ако информацията не беше поверителна, с удоволствие бих ти обяснил колко е добър…

— Не ме интересува, дори да се окаже шибаният Джеймс Бонд! Един човек не стига, и толкоз! Искам да чуя какво възнамеряваш да направиш по въпроса!

— Какво да ти кажа… След като Махоуни е нагрял задника на шефа на моя шеф… Всъщност с кого е разговарял той, Джо? Да не би със самия министър на отбраната?

— Сигурно — сви рамене Демарко. — Той обича да започва направо от върха…

— Както и да е. Но този човек раздруса цялата система надолу по веригата. В резултат стигнахме до решението да изпратим още един агент, който ще се редува с Ролф за осигуряването на 24-часова охрана. В момента този човек работи по шестнайсет часа на ден, защото все пак трябва и да спи. Ще изпратим и една жена, която ще бъде с нея в къщата седем дни в седмицата. Между другото, тя много прилича на онази, дето свири на чело, не знам каква й се пада…

— Браво. Това вече е друга работа.

— Радвам се, че ти харесва, особено след като се извъди такъв експерт по персоналната охрана. Според нас Ли Мей никога не е виждала тази…

— Любовницата на Ема, Бил. Не виждам причини да не го кажеш на глас.

— Тъй де… Спряхме се на една висока жена, която благодарение на теб трябваше да превозим по въздуха чак от Панама. Ще я обзаведем с руса перука и ще я снабдим с калъф за чело, който ще вземе със себе си в къщата. А после, ако нямаш нищо против, мислим да накараме Ема да я… хм… да я цунка няколко пъти на верандата…

— Бива ли я тая ваша дама? — погледна го със съмнение Демарко.

— Взе пето място на финала по биатлон на Олимпиадата през деветдесет и осма.

— Страхотно — отбеляза Демарко. — Значи ако Ли Мей гръмне Ема и побегне на ски, хубавицата няма начин да не я настигне!

65

Ема съзря Демарко, който стоеше пред вратата на клуба със сак в краката.

— Трябва да поговорим, хлапе! — изръмжа тя, без да забавя крачка.

Беше в компанията на висока жена с руса коса, стегната на конска опашка. Беше някъде около трийсетгодишна, облечена в бяло поло, къси панталони и бели маратонки. Имаше известна прилика с Кристин, но с далеч по-развита мускулатура. Прилича на спортистка, която вдига щанги няколко дни в седмицата, помисли си Демарко. А ако стегне бедра около кръста ми, със сигурност ще ми счупи няколко ребра. По красота обаче не можеше да се мери с Кристин. Не беше и грозна, но чертите й бяха твърди, далеч от всякаква женственост. Приличаше на онези плувкини от Източна Германия, които чупеха всички рекорди, преди да започнат да им вземат проби от урината. Всъщност изобщо не прилича на Кристин, стигна до окончателното решение той.