Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 154

— Извинявай — смотолеви Демарко. — Исках само да…

— Носиш ли си ракетата?

— Разбира се, нали ти казах…

— Много добре. Отивай да се преобличаш, защото възнамерявам да те смажа набързо!

Играта с Ема не му носеше удовлетворение. Не само защото се отразяваше зле на самочувствието му — единайсет точки бяха максималното му постижение срещу нея, — но и защото вредеше на здравето му. Ема го разкарваше по цялото игрище, принуждаваше го да се бори за всяка точка, а на всичкото отгоре изпитваше огромно удоволствие да изстрелва топката на сантиметри от главата му. И то когато беше в настроение. Днес обаче беше ядосана, което със сигурност означаваше, че ще бъде размазан.

Оказа се, че унижението му ще бъде публично. Ема беше избрала централния корт, чиято задна стена беше частично остъклена, а зад нея имаше трибуна за публика. С облекчение установи, че пейките бяха пусти, но в момента Ема беше клубен шампион по ракетбол, което означаваше, че публика може да се появи всеки момент.

Позволи си една доста продължителна загрявка. Единствената причина да се появи тук беше желанието му да провери доколко Смит е подобрил личната охрана на Ема — факт, който тя установи на минутата. Но попадна в капан. Запита се дали да не симулира разтежение още след първите няколко удара, но си даде сметка, че номерът няма да мине. Защото Ема със сигурност ще го накара да се изправи пред стената и ще го използва за мишена.

Тя спечели първия сет с 21:7. Тениската и гащетата му подгизнаха от пот. Ема заби топката в задника му с цялата си сила, едва от метър разстояние. След което се извини с твърдението, че е станало случайно, но Демарко отлично знаеше за какво става въпрос.

Резултатът във втория сет беше 6:1, като единствената точка в негова полза стана случайно — просто удари топката с ръба на ракетата и тя попадна в предната стена на два-три сантиметра от пода. Това му позволи да сервира за пръв път от началото на сета. Изправи се в дъното на корта и започна да тупа топката в пода, обмисляйки сервиса си. Но на практика не обмисляше нищо, а просто чакаше сърцето му да възстанови нормалния си ритъм.

Естествено, Ема моментално прозря измамата и рязко се обърна.

— Няма ли най-сетне да… — Изведнъж замълча и раменете й се отпуснаха. Какво беше това? Примирение? Очите й гледаха към трибуната. Той понечи да проследи погледа й, очаквайки да види онази Брунхилда с русата перука и широките рамене.

— Не мърдай, Джо — тихо го предупреди Ема.

Но той не я послуша и се отлепи от задната стена, откъдето не можеше да види трибуната. Не беше Брунхилда, а Ли Мей. В ръцете си държеше пистолет с дълго дуло, насочен в сърцето на Ема. Дългото дуло се оказа заглушител.

— Върни се до стената! — заповяда Ема, без да отделя очи от Ли Мей. Мястото за началния удар не се виждаше от трибуната, а дебелото стъкло би попречило на китайката да заеме позиция, от която да стреля по него.

Но Демарко не помръдна, гледайки с ужас как Ли Мей се усмихва и натиска спусъка.