Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 151

— Мамка му! — изръмжа Махоуни.

— Май ще е най-добре да преминем към открити действия — рече Демарко. — Да наемем на дъщеря му някой добър адвокат и да поемем инициативата в свои ръце. Ще я накараме да се предаде сама и да се остави в ръцете на правосъдието.

Махоуни не каза нищо. Извърнал лице към прозореца, той продължаваше да дъвче пурата. По неизвестни причини над паметника на Вашингтон се виеше огромно ято чайки, сякаш някой бе поставил храна за птици на върха му.

— Не става — рече най-сетне председателят. — Първо, защото ходът не е добър, и второ, защото Морган няма да бъде наказан за гадния си номер. Ще помисля още малко, съветвам те и ти да направиш същото. Искам да намеря начин да накажа тоя мръсник!

Демарко стана и тръгна към вратата.

— Хей, какво става с Ема? — подметна след него Махоуни.

Най-после, помисли си Демарко и спря на място.

64

— Не одобрявам това, което си направил, Демарко! — изръмжа Бил Смит. — Никак не го одобрявам!

Без да му обръща внимание, Демарко се извърна към продавача на хотдог.

— Полски кренвирш с горчица и лук. Без кисело зеле.

— Ясно, сър — кимна човекът. — Един кренвирш, малко лук, без кисело зеле. — Беше дребен и слаб мъж, но имаше яки ръце с добре очертани мускули. Върху синята жилетка, облечена над изцапаната бяла престилка, бяха забодени предизборни значки на различните политически партии. Почетно място сред тях беше отделено на образите на Макгъвърн, Хъмфри и Картър. Този човек май е заклет демократ и няма да преуспее в бизнеса, помисли си Демарко. В раздиран от политически борби град като Вашингтон не е много разумно да демонстрираш личните си пристрастия. Но когато човекът се обърна да му приготви сандвича, гърбът на жилетката му се оказа покрит с представители на Републиканската партия.

— Без кисело зеле! — възмути се Смит. — Все едно да ядеш фъстъчено масло без конфитюр или пък сьомга без пушено сирене…

— Достатъчно! — вдигна ръка Демарко. — Аз просто не обичам кисело зеле.

Стояха край фонтана срещу библиотеката на Конгреса. Разположена точно срещу главния вход на Капитолия, скулптурната група се състоеше от мускулест Нептун с тризъбец в ръка, изправен между двама не особено заплашителни на вид голи мъже, а срещу тях, яхнали големи риби с конски глави, се усмихваха две голи дами с подчертано пищни форми. Демарко непрестанно се изненадваше от факта, че все още никой от консервативно настроените законодатели не е поискал да покрият с платно голите фигури.

Смит поклати глава, отвратен от кулинарното варварство на събеседника си.

— Защо накара Махоуни да ми дърпа ушите заради Ема? — мрачно попита той. — Можеше просто да ми се обадиш.

— Можех — потвърди Демарко. — Но ако случайно беше вдигнал телефона, със сигурност щях да получа поредната порция празни приказки за недостига на персонал в комплект с всички останали глупости.

— Изобщо не са глупости! — изфуча агентът и от устата му излетяха парченца зеле. — Нямаш представа срещу какво сме изправени в момента! Знаеш ли, че се опитваме да обхванем целия ислямски свят в разузнавателната си мрежа? Имаш ли представа какво означава това?