Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 142

— Дай му само едно кафе, защото го чака работа! — изръмжа дрезгав глас зад гърба й. — И на мен донеси едно…

— Господин председател! — възкликна Бети и несъзнателно опипа прическата си. По неизвестни за Демарко причини Махоуни правеше страхотно впечатление на жените около петдесет, а и на по-младите. — Веднага ще ви донеса кафетата! — изчурулика тя и се понесе към бара.

Махоуни тежко се тръшна на свободния стол. Понечи да каже нещо, но очите му се спряха на разгърнатия вестник. Дебелите му пръсти небрежно отместиха страницата с обявите и издърпаха онази със спортните новини.

— Пустите му „Ред Сокс“! — изръмжа той. — Най-сетне спечелиха една серия, но гледай ги сега: цели девет точки зад „Янките“, а вече сме средата на август! Още не мога да повярвам, че шитнаха Мендоза! Казвам ти, Джо, ако някой ден ми писне да вися в оная къща отсреща, ще подам молба за главен мениджър на тоя шибан отбор!

Бети се появи с кафетата.

— Заповядайте, господин председател.

— Страхотна си, скъпа — изрази възхищението си Махоуни, докосна с месестата си лапа пищното бедро на презрялата блондинка и се огледа с престорена предпазливост. — Как мислиш, дали ще можеш да се промъкнеш зад бара и да допълниш чашата ми с една глътка „Бушмилс“?

— Разбира се, господин председател. Сигурна съм, че Джими с удоволствие ще направи изключение за вас.

Дебелите пръсти леко се стегнаха около бедрото, очите му се разшириха с престорено смайване.

— Хей, какво е това? Пак ли си с прашки?

— Стига, господин председател! — изписка с поруменяло лице Бети и шеговито го плесна по рамото. — Отивам да изпълня специалната ви поръчка, дявол такъв!

Махоуни опря лакти на масата и се задълбочи в спортната страница.

— Помниш ли онзи Кокран от щатския парламент? — рече по някое време той, без да вдига глава от вестника. — Дето ти бях споменал да го провериш…

— Да — кимна Демарко.

— Пратих Пери да го преслуша, защото ти беше зает. Ама онзи му отрязал главата. Като се върна, направо му се ревеше. Старият Кокран се оказа костелив орех и се налага ти да се заемеш с него…

— Тръгвам веднага — забързано рече Демарко. — Още преди обяд съм при него!

Благодаря ти, Исусе! Страшно много ти благодаря!

— Има и още нещо, Джо…

— Ето кафето ви, господин председател — галантно рече сервитьорката.

Махоуни отпи една глътка и вдигна глава.

— Само едно нещо е по-добро от хубавото сутрешно питие, Бети — рече той, после направи драматична пауза и вдигна рунтавите си вежди като същински Граучо Маркс. — И двамата знаем какво е то, нали?

— О, господин председател! — изцвили за пореден път Бети и изтича към бара, където несъмнено щеше да сподели с колегите си подмятанията на известния политик.

— Казахте, че има и нещо друго — напомни Демарко.

— Аха. Докато си там, намери време да поговориш и с Ханреди. Отдавна не съм се чувал с него. Кажи му, че онзи бизнес с асфалта може да се закучи заради шибаните добавки във въздуха, за които вече говорихме.

— Ясно — кимна Демарко. Разбира се, не ставаше въпрос за никакви добавки във въздуха, а за вредни емисии. А забележката, че отдавна не са се чували, означаваше, че Ханреди е занемарил по един или друг начин спонсорирането на любимия си политик.