Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 144

Чан кимна и започна да говори. Междувременно насочи колата си към парка „Станли“ — напълно пуст в този час на нощта. Искаше да провери дали след него няма опашка. Десет минути по-късно Кармоди вече знаеше всичко за конфликта между Ема и Ли Мей. Научи и за Джон Уошбърн, чиято обработка беше вървяла паралелно с операцията в Бремертън, научи и за отвличането, изтезанията и бягството на Ема.

— Знаехте ли за намеренията й да отвлече американката, Кармоди?

— Да, но не всичко — кимна бившият тюлен. — Заповяда ми да дойда във Ванкувър и да позволя да ме заловят, след което да хвърля върху Северна Корея вината за операцията в Бремертън. После нареди да запозная американците с мястото на явката ни в китайския квартал, където възнамерявала да отвлече онази Ема, която по-късно да размени срещу мен. Но вместо това се опита да ме ликвидира.

— Хм — рече Чан. Разказът на Кармоди му прозвуча напълно правдоподобно. Той нямаше нито една причина да го лъже и цял куп да му каже истината. — Вече споменах, че Ли Мей ми изпрати една касета с разпита на американката. В нея има някои интересни неща. За жалост плановете на Ли Мей се провалиха. Същата участ сполетя и опита да изведе Джон Уошбърн, както и намеренията й да ни предаде американската агентка. Разбира се, това съвсем не означава, че ние щяхме да я приемем… В момента Ли Мей е в неизвестност. Не знаем какви са плановете й, но тя все още разполага с документацията на Уошбърн и материалите, които сте й предоставили вие.

— Какво искате от мен? — попита Кармоди.

— Да я откриете и да приберете въпросните материали. Радвам се, че се появихте, защото никак не ми се искаше да използвам някой от нашите хора. Втори инцидент на територията на Северна Америка ще ни дойде твърде много.

— Това ли е всичко?

— Знаете, че не е всичко, мистър Кармоди — засмя се Чан.

— А ако изпълня задачата?

— Не, мистър Кармоди. Сега не е време за преговори. Сигурно сте били принуден да изпълнявате заповедите на Ли Мей, но в момента сте част от проблема и имате желание да станете част от неговото решение. Направете каквото искаме от вас, а ако се справите… Да кажем, че тогава ще бъдем по-податливи към евентуалните ви предложения.

После гласът на призрака отново измести тишината в купето.

61

Демарко търпеливо чакаше пред входа на щатския парламент на Масачузетс на Бийкън стрийт. От него всеки момент щеше да излезе Дени Кокран. Алкохолик като Махоуни, той имаше навика да закусва в отсрещния бар някъде към десет и половина. Задължителния коктейл прикриваше с поръчката на бъркани яйца с бекон и препечени филийки.

Минута по-късно от сградата излезе към шейсетгодишен мъж с измачкан бежов костюм. Не беше чак толкова нисък, колкото изглеждаше, но за зрителната измама допринасяха късите крачета, на които се крепеше стокилограмово тяло с добре очертано шкембе. Червеникавата му коса беше посивяла на скулите, а лицето под нея беше на ирландски скандалджия — сплескан от многобройни юмруци нос, увиснали бузи и предизвикателна брадичка. Сините му очички гледаха злобно.