Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 143

— Да не повярва човек! — възкликна Махоуни, отново насочил вниманието си към спортните новини. — Някаква рускиня скочила над пет метра на овчарски скок! По-точно пет и трийсет. Признавам, че жена с подобни качества вероятно ще ми изкара ума!

Демарко замълча.

— Чух, че си отървал Ема — добави след кратка пауза председателят, все още без да вдига глава от вестника.

— По-скоро тя сама се отърва — отвърна Демарко, отправил репликата към масивното теме на събеседника си. После му обясни какво предстои да се случи, наблягайки на прилежното си завръщане във Вашингтон и отказа да участва в залавянето на Ли Мей.

— Утре ще го прочетем във вестниците — уточни Махоуни. — Там със сигурност ще пише, че китайската кучка се е преселила в небесните оризови полета! — Замълча за момент и добави: — Питам се дали Ема владее овчарския скок…

Минута по-късно председателят довърши кафето си и се изправи.

— Трябва да вървя. — Очите му отново се насочиха към спортната страница. — Шибаните „Ред Сокс“! Някои неща май никога не се променят, а?

Точно така, никога. И слава богу!

60

Шефът на китайското разузнаване във Ванкувър Жи Чан излезе от дома на любовницата си и бавно тръгна по тротоара. Широкото му лице беше отпуснато и спокойно. Положението около Ли Мей беше толкова стресиращо, че той наистина се нуждаеше от тези няколко часа в компанията на канадската си приятелка. Не толкова заради секса, колкото за закачките и приятния разговор на незначителни теми.

Качи се в служебния си мерцедес, който леко се наклони от тежестта на тялото му. През последните две седмици беше работил до късно и това го освобождаваше от необходимостта да предложи някакви извинения на съпругата си. Натисна едно копче и купето се изпълни с богатия баритон на Нат Кинг Кол. Много харесваше песента „Незабравими“, която мъртвият певец изпълняваше в дует с дъщеря си. Много му допадаше идеята за духовете, които пеят с живите. Жи Чан вярваше в духове.

Една ръка легна върху рамото му сякаш в потвърждение на тази мисъл. Той рязко се обърна, а мерцедесът направи опасен зигзаг по уличното платно.

— Спокойно — прозвуча глас от задната седалка. — Нищо лошо няма да ти се случи.

Краткият поглед в огледалото за обратно виждане накара Чан да се отпусне.

— О, мистър Кармоди — усмихна се той и зъбите му блеснаха в огледалото. — Вече се питах дали изобщо ще се обадите. Бих предпочел да се появите по друг, по-малко драматичен начин, но…

— Искам да ви помогна за Ли Мей — каза Кармоди.

— Правилен отговор, приятелю — кимна Чан. — Вие сте умен човек.

— Имате ли представа къде е?

— Не. Изпрати ни по пощата видеокасета с част от разпита на американската агентка, но след като тя успя да избяга…

— Не знам за какво говорите! — нервно го прекъсна Кармоди. — Последния път, когато се видяхме, Ли Мей се опита да ме убие.

— Чух за това. Имате късмет, че все още сте жив.

— Какво е направила? Ако искате да ви помогна, ще трябва подробно да ме информирате.