Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 140

Майк Лосън

— И аз мисля така — съгласи се Ема. — Би могла да се измъкне навреме, но не го е сторила. Би могла да им предаде материалите на Кармоди и Уошбърн, а после да се прибере у дома и да си вземе лекарството…

— След онази глупост в китайския квартал единственото й „лекарство“ ще бъде куршум в тила! — изсумтя Смит.

— Вярно е, но има и друго. Бремертън беше единственият шанс на Ли Мей да възстанови репутацията си и отново да се превърне в звезда на китайския шпионаж. Но тя за втори път се провали. Заради мен й се наложи да прекрати преждевременно операцията с Кармоди, а после пипнахме Уошбърн, преди да го изведе от страната. И ето че беше принудена да направи последната и отчаяна стъпка — да изведе мен, — но пак се провали.

— Излиза, че ти си нейната… как се казваше… Немезида! — засмя се Смит.

— Мислиш, че е шега, но тя е убедена. Аз съм причина за всичко лошо, което се е случило в живота й. Затова няма да се махне, преди да ме убие или да ме отвлече отново!

— Възможно е — промълви Смит. — Но съществува и вероятността да избяга, за да спаси живота си.

— Няма да избяга, Бил. Не е в нейния стил.

— Усещам, че имаш план.

— Имам — каза Ема. — Ще подхвърлим на пресата, че в района на магистралата „Крал Джордж“ е открита да се лута жена с моето описание — без памет и без документи, която е била приета в тази болница. Съобщението ще бъде кратко, като за поредния изгубил се лунатик. Ли Мей ще съпостави външното описание с района и може би ще захапе въдицата.

— Идеята ми харесва — рече Смит.

— Екипът ти обаче трябва да бъде абсолютно невидим — предупреди го Ема. — Тя може да не е кой знае какъв следовател, но е страхотен оперативен агент. Доказа го в китайския квартал, когато ме отвлече и ликвидира куп полицаи. Непременно ще засече онзи, който се мотае на етажа с престилка на санитар, Бил. Или ще се промъкне покрай него, или просто ще го убие.

— Абе ти какво си пила напоследък? — учуди се Смит и очите му блеснаха зад масивните рамки на очилата.

— Върви си у дома, Джо. Аз ще се оправя.

— Използват те за примамка, Ема — настоя Демарко.

— Точно така. Ще ме покрива екип от опитни убийци, оборудван с модерна техника и най-съвършените оръжия в арсенала на Чичо Сам. За разлика от тях ти дори не умееш да стреляш.

— Все пак успях да изкарам акъла на онази дърта китайка!

— Наистина ценя всичко, което направи за мен, Джо — засмя се Ема. — Ще съм ти задължена до гроб. Но сега си върви у дома. Вече не е необходимо да оставаш, а по всяка вероятност Махоуни е забъркал поредната си дяволска интрига и има нужда от теб.

— Не е точно така — въздъхна Демарко.

— Какво искаш да кажеш?

— Махоуни ме уволни. Съобщих му, че се връщам тук да те търся, но той отсече, че Смит ще свърши тая работа. Аз се заинатих и заявих, че въпреки това ще дойда, и той ме уволни.