Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 139

Разбира се, колегата й не можеше да знае, че работата й за ВРУ не беше напълно преустановена, но тя побърза да добави:

— През последните пет години преди оттеглянето си съм работила предимно в района на Близкия изток.

— Така е — потвърди Смит. — По време на разпита често лъжеш, но не успяхме да разберем дали го правиш нарочно. Лично аз останах дълбоко впечатлен от оная история за съобщения, изпращани с пощенски гълъби. Ако стигне до китайците, те като нищо ще изтребят всички пощенски гълъби на територията на страната!

— Значи не съм издала нищо важно, а? — погледна го Ема.

— Не съм казал такова нещо. Казах само, че положението не е чак толкова лошо. До този момент засякохме три неща, които могат да създадат проблеми, разбира се, ако китайците ги интерпретират правилно. Снощи изтеглихме наш агент от базата за подводници в Куингдао — чисто предохранителна мярка. Прекратихме и дейността на един пекински екип, който работи там почти от десет години.

Смит отпи глътка леден чай от пластмасовата бутилка в ръката си и се намръщи.

— Мразя чай с плодов вкус! Взех го от автомата в дъното на коридора, но се оказа, че проклетите канадци са подредили бутилките с етикетите навътре! Викам си, какво толкова, чаят си чай, и натиснах копчето. В резултат се сдобих с тая гадост, която мирише на малини! Защо прецакват всичко, господи?

— Бил! — погледна го със зле прикрито нетърпение Ема. — Какво има още?

— Нищо, повярвай ми. Вярно, че прослушахме записите съвсем набързо, но сега ще ги изучим подробно. За целта ще ни трябва помощта ти, Ема. Просто за да уточниш, ако можеш, къде лъжеш и къде не…

Смит замълча за момент, после добави:

— Всъщност тя не е много добра в разпитите. По-скоро аматьор, отколкото професионалист. Ако познаваше тази работа, щеше да знае, че за да изтръгне всичко от теб, ще й трябват поне два месеца, включително повторение на въпросите и сверяване на отговорите. Да не говорим, че те е дрогирала повече от необходимото. Много повече. На част от записите просто те няма. Професионалистът би ти инжектирал по-малко препарати и би те разпитвал много по-дълго. Ли Мей познава основните прийоми — какви препарати да използва и как да те лишава от сън. Но няма опит и най-главното — търпение.

— Допускаш ли, че е свалила текста от видеозаписите и го е предала на китайците? — попита Ема.

— Не — поклати глава Смит. — Според нас не е имала време, а и в къщата нямаше нито компютър, нито пишеща машина. Разбира се, тя би могла да направи копия на записите, освен това една касета се губи. На всяка касета е отбелязвала дата и час на записа. Вероятно е взела липсващата, за да впечатли шефовете си и да им докаже, че наистина си златна мина…

— По дяволите! — възкликна Ема, надявайки се, че на липсващата касета няма нищо важно. — Къде според теб е тази жена в момента?

— Ако трябва да правя предположения, бих казал, че все още търси връзка — отвърна Смит. — Докато ти си почиваше, аз проведох среща с резидента на китайското разузнаване в Канада. Мисля, че тя не е при тях, защото този човек щеше да изглежда, как да кажа… облекчен. Но той беше мрачен и ядосан. Явно началниците му го притискат да сложи точка на тази лудост. Затова предполагам, че тя е някъде наблизо, но все още не е осъществила контакт.