Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 138

— Както и да е — заключи тя. — Помня, че ги ликвидирах, но това е горе-долу всичко. Знам, че Ли Мей ме разпитваше, но не помня какво съм говорила.

— Смит каза, че са намерили видеозаписи в къщата.

— Значи са открили мястото? — вдигна вежди тя.

Демарко набързо й разказа как беше станало това.

— Повикал си Нийл? — учудено го погледна тя.

— Да. Заедно с асистента му — онова хлапе с плитчиците, Боби…

— По дяволите! Нийл никога няма да ме остави да забравя случилото се.

— Важното е, че откриха къщата с двата трупа плюс един куп видеокасети, но не и Ли Мей.

— Мисля, че тръгна да търси контакт с китайците — каза Ема. — Надяваше се да ги убеди да ме прехвърлят в Китай и там да довършат разпитите. Може би им е предала запис на това, което е успяла да изтръгне от мен. Лошо, ако наистина е станало така…

— Имаш ли някаква представа какво си й казала?

— Съвсем бегла. Помня откъслечни фрази, но в главата ми е пълна бъркотия… От време на време бърборех с часове като… като сврака. Трябва да я открием!

— В момента главното е да се възстановиш.

— Не, трябва да я открием. При последния ни разговор тя спомена, че разполага с документацията на Уошбърн и секретните сведения, измъкнати от Кармоди. Трябва да я заловим, преди да ги предаде. — Ема замълча за момент, после добави: — Ако вече не е свършила тая работа…

— Смит ръководи издирването — успокоително промърмори Демарко. — В него участват ФБР и канадските власти. За момента не е нужно да предприемаш каквото и да било.

Ема помълча известно време, после вдигна глава.

— Смит запозна ли те с миналото на Ли Мей?

— Да.

— Значи си наясно, че цялата й операция тук, във Ванкувър — отвличане, изтезания и всичко останало, — е била замислена колкото за лично отмъщение, толкова и за измъкване на поверителна информация. Крайната й цел беше да ме унижи и дискредитира… — От гърдите й се откърти тежка въздишка. — Тя е превъртяла, Джо. В буквалния смисъл на думата. Отдавна е престъпила чертата и няма да се откаже да ме преследва.

— Не се безпокой, Смит ще…

— Не се безпокоя. Напротив, искам отново да тръгне подире ми. Това е единственият начин да я пипнем. — Помълча малко, после тъжно поклати глава. — Жестоко сме я прецакали, Джо. Всъщност направо сме я унищожили. Не трябваше да стане така. Честно казано, мъчно ми е за нея.

58

— Положението не е чак толкова лошо — успокоително рече Смит.

Намираха се в малката зала за свиждане на етажа, а Ема седеше в инвалидна количка, наметната с болничен халат. Количката не й беше необходима, но тя реши да я използва, ако случайно някой я наблюдава.

— Назначил съм шест души да анализират видеозаписите, ще приключат всеки момент — продължи Смит. — До този момент няма нищо тревожно — през половината от времето ти просто бърбориш. Разказала си й за операции отпреди двайсет години, смесвайки ги с други — проведени доста по-късно. Добрата новина е, че не си предала нищо текущо просто защото от три години не работиш за нас.