Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 136

— Не, приятелю — мрачно отвърна Демарко. — На твоя адрес се оказа една дърта китайка, на която изкарах ума. Но това вече е без значение. Прибрах Ема от една бензиностанция на „Шел“, която се намира на магистралата „Крал Джордж“ в близост до Съри. До нея се е добрала пеша, което означава, че можеш да провериш имотите под наем в околността. Търси онези, които са в непосредствена близост до бензиностанцията.

— Ема не може ли да обясни къде е била?

— Не, защото е дрогирана.

— Добре, ще направя каквото мога. Какъв е кодът на областта?

— Откъде да знам, по дяволите!

— С кого говориш? — полюбопитства Смит.

— С човек, който ми помага — навъсено отвърна Демарко.

— Абе ти си бил голям язовец! — изгледа го учудено онзи.

В близост до болницата не откриха палачинкова къща и по тази причина бяха принудени да се задоволят със закусвалня на „Денис“. Писна ми от проклетите вериги за бързо хранене, мрачно си помисли Демарко. После, докато Смит лапаше пържени яйца и някакво парче от крава, рекламирано като стек, започна да разказва преживелиците си.

— Значи насочи пушка към бедната женица, а? — ухили се Смит.

— Аха. Извади голям късмет, че не я гръмнах. Бях се побъркал…

— А защо не ми се обади?

— Обадих ти се, но се включи шибаната гласова поща!

— О, вярно. Но можеше да звъннеш на…

Звънна телефонът на Демарко.

— В близост до бензиностанцията има два адреса, които отговарят на профила — съобщи Нийл.

— Не знам дали профилът е верен, но все пак ми ги дай — промърмори Демарко и направи знак на Смит да му подаде химикалката си. Записа адресите на салфетката, прекъсна връзката и каза: — Накарай местните да ги проверят, веднага! Има вероятност на единия от тях да са държали Ема…

— Защо мислиш така?

Демарко не отговори и захапа пържената филийка. Всичко в тези закусвални става за ядене, стига да го полееш с достатъчно кленов сироп.

Десет минути по-късно Смит успя да убеди канадците да изпратят на посочените адреси два отряда от специалните си части. След още трийсет, когато вече привършваха с храненето, телефонът му иззвъня.

— Открили са мястото — съобщи на Демарко той. — Вътре е имало двама китайци, мъртви. Единият е бил убит с парче стъкло в сънната артерия, а другият — гръмнат в главата. Намерили са и няколко видеокасети. При беглия преглед на една от тях установили, че са записвали разпитите на Ема. Налага се да отскоча дотам и да ги взема. Един господ знае какво има на тях.

— Нещо за Ли Мей?

— Няма следа от нея. Казах на канадците да приберат касетите и да зарежат труповете. И да направят засада, в случай че Ли Мей се върне…

57

— Ема, събуди се! — умолително рече Демарко.

— Махай се! — отвърна със значително по-укрепнал глас Ема.

В организма й бяха открити следи от цял куп химикали: натриев амитал, скополамин, тиопентал, амфетамини и още няколко неизвестни вещества — най-вероятно китайски халюциногени на билкова основа. Нито един от тези препарати не изискваше бърза медицинска намеса. Според лекарите едно от веществата би могло да предизвика чернодробно увреждане, но все още беше рано да се установи със сигурност. Препоръката им беше ежемесечен контролен преглед поне още половин година.