Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 135

* * *

— Изпратих кръвна проба в токсикологията — рече докторът. — Дишането и пулсът й са малко извън нормите, но не виждам нищо опасно. Не е в кома, а просто спи.

Беше слаб, около трийсетгодишен, с бяла риза и ярка вратовръзка, изрисувана с героите на Дисни. На краката му имаше маратонки. Прилича на Кевин Костнър, помисли си Демарко, за пореден път озадачен от необяснимата страст на някои лекари към абсурдните вратовръзки.

— Можем ли да я събудим? — попита Смит.

— Само ако е спешно — отвърна докторът. — Мисля, че няма да й навреди, макар че изобщо не се събуди, докато я преглеждахме и й вземахме кръв. Най-добре е да я оставим да се наспи…

— Трябва да говорим с нея — настоя Смит. — Важно е.

Докторът кимна и тръгна по коридора. Смит, Демарко и един униформен представител на канадската полиция мълчаливо го последваха. Смит се наведе над леглото и нежно докосна ръката на пациентката.

— Ема — прошепна той. — Ема, събуди се!

Никаква реакция.

Смит лекичко я разтърси.

— Недей! — обади се тя.

— Трябва да поговорим, Ема — настоя агентът.

— Спи ми се.

— Знам, Ема. Но трябва. Събуди се, моля те! Къде са онези, които те отвлякоха?

— Мъртви са.

— Включително Ли Мей?

— Нея я няма.

— Какво означава това? — учуди се Смит и хвърли недоумяващ поглед към Демарко. — Мъртва или изчезнала?

— Откъде да знам — сви рамене Демарко.

— Мъртва ли е Ли Мей, Ема? — извика Смит и отново разтърси раменете й. Тя не реагира. — Събуди се, Ема! Мъртва ли е Ли Мей?

— Остави я на мира — намеси се Демарко. — Утре сутринта ще опитаме пак.

— Не можете ли да й дадете нещо, което да я събуди? — извърна се към доктора Смит.

— Я върви по дяволите! — ядоса се Демарко. — Не виждаш ли, че са я надупчили като решето? Един господ знае с какви гадости са я тъпкали!

— Приятелят ви е прав — рече докторът. — Не мога да й инжектирам нищо, преди да получа резултатите от токсикологията. Точка по въпроса!

За човек с вратовръзка от Дисниленд звучи адски сериозно, помисли си Демарко.

— Колко време ще отнемат токсикологичните изследвания? — попита Смит.

— Четири часа, ако ги поискаме спешно.

— Ще ги поискаме спешно. Става въпрос за националната сигурност.

— За чия по-точно? — погледна го с лека усмивка докторът.

— Проклети канадци! — промърмори под нос Смит и му подаде една визитка. — Моля да ми звъннете в момента, в който получите изследванията или тя се събуди.

— Добре — съгласи се докторът.

— Да вървим да похапнем някъде, Демарко — сбърчи вежди агентът. — И да ми разкажеш какви, по дяволите, си ги свършил!

— Чакай малко — спря го Демарко, измъкна джиесема си и набра номера на Дебелия Нийл. — Открих Ема — съобщи му той. — Добре е, възстановява се в болница.

— Слава богу — въздъхна с облекчение шишкото. — Значи беше на адреса, който ти дадох, а?