Читать «Време на презрение» онлайн - страница 53
Анджей Сапковски
— Това е война, Йенефер. Тази Райла неведнъж е виждала братя по оръжие, попаднали живи в ръцете на „катериците“. Овесени за ръцете по дърветата като мишени за стрелба с лък. Ослепени, кастрирани, с крака, обгорени на клади. Дори Фалка би завидяла на
— Методите на специалните отряди също доста напомнят за методите на Фалка. Но не става въпрос за това, Рита. Не се разчувствам от съдбата на елфите, знам какво представлява войната. Знам също как се печели война. Печели се от войници, които убедено и самоотвержено защитават страната си, дома си. Не от наемници като тази Райла, биещи се за пари, които не умеят и не желаят да жертват себе си. Те дори не знаят какво представлява саможертвата. А дори и да знаят, я презират.
— Да вървят по дяволите, с тяхната саможертва и тяхното презрение. Какво ни касае нас това? Цири, наметни нещо и изтичай до горе за още една гарафа. Днес искам да се напия.
Тисая де Врие въздъхна и поклати глава. Това не убягна от вниманието на Маргарита.
— За щастие — изкикоти се тя — вече не сме в училището, скъпа магистърке. И можем да правим каквото си поискаме.
— Дори в присъствието на бъдеща възпитаничка? — попита жлъчно Тисая. — Когато аз бях ректор на Аретуза…
— Помним, помним — прекъсна я с усмивка Йенефер. — Колкото и да искаме, не можем да го забравим. Отиди за още една гарафа, Цири.
Горе, докато чакаше за гарафата, Цири стана свидетелка на потеглянето на капитана и отряда й от четирима войници. С любопитство и изумление тя наблюдаваше поведението и израженията им, изучаваше дрехите и оръжията им. Райла, чернокосата капитанка, в момента се караше със собственика на странноприемницата:
— Няма да чакам до разсъмване! И изобщо не ме интересува, че портите са затворени! Искам незабавно да изляза извън крепостните стени! Знам, че в конюшнята на странноприемницата има таен изход! Заповядвам ти да го отвориш!
— Нарежданията ми…
— Изобщо не ми пука какво ти е наредено! Аз изпълнявам заповедите на архимагистър де Врие!
— Добре, добре, капитане, не викайте. Ще ви отворя…
Тайният проход се оказа тесен, здраво залостен коридор, водещ отвъд крепостните стени. Преди Цири да получи гарафата, тя видя как проходът беше отворен и Райла и отрядът й излязоха навън, в нощта.
Цири се замисли.
* * *
— Е, най-накрая! — зарадва се Маргарита, неясно дали на Цири, или на гарафата. Цири остави гарафата на масата, явно не на точното място, защото Тисая де Врие веднага я премести. Йенефер си наля в чашата, с което наруши порядъка, и се наложи Тисая отново да мести съда. Цири с ужас си представи Тисая в ролята на учителка.
Йенефер и Маргарита се върнаха към прекъснатия разговор, без да забравят за гарафата. На Цири й беше ясно, че скоро ще трябва отново да се качва горе за нова кана. Тя се замисли, като същевременно се вслушваше в беседата на магьосничките.
— Не, Йена — поклати глава Маргарита. — Както виждам, при теб не е системно. Аз скъсах с Ларс. Вече всичко приключи.
