Читать «Време на презрение» онлайн - страница 54

— И затова искаш да се напиеш?

— Също и за това — потвърди Маргарита Льоантил. — Тъжно ми е, не крия. Все пак бяхме заедно с него четири години. Но се наложи да скъсам с него. Убедих се, че не мелим брашно заедно…

— Още повече, че Ларс е женен — изсумтя Тисая де Врие, разглеждайки златистото вино в кристалната чаша.

— Точно това няма никакво значение — сви рамене магьосницата. — Всички привлекателни мъже на интересуващата ме възраст са женени, не може да се направи нищо по въпроса. Ларс ме обичаше, а и на мен известно време ми се струваше, че… Ах, какво има да се обяснява тук? Той искаше прекалено много. Той заплашваше моята свобода, а на мен ми се повдига само при мисълта за моногамия. Впрочем, аз взех пример от теб, Йена. Помниш ли разговора ни във Венгерберг? Когато ти реши да скъсаш с твоя вещер? Тогава те съветвах да размислиш, казвах ти, че любовта не се намира на улицата. И все пак ти беше права. Любовта си е любов, а животът си е живот. Любовта отминава…

— Не я слушай, Йенефер — изрече студено Тисая. — Тя е огорчена и озлобена. Знаеш ли защо няма да отиде на банкета в Аретуза? Защото се срамува да се появи там сама, без мъжа, с когото са я свързвали четири години. Заради когото са й завиждали. Когото загуби, защото не можеше да оцени любовта му.

— А дали да не поговорим за нещо друго? — предложи Йенефер, наглед безгрижно, но с леко променен глас. — Налей ни, Цири. По дяволите, тази гарафа е много малка. Ще ни донесеш ли още една?

— Донеси две — засмя се Маргарита. — За награда ще получиш глътка и ще седнеш при нас, няма нужда да се вслушваш отдалеч. Твоето обучение ще започне сега и тук, в банята, още преди да ми паднеш в ръцете в Аретуза.

— Обучение! — Тисая вдигна очи към тавана. — О, богове!

— Мълчи, скъпа магистърке. — Маргарита се плесна с длан по мокрото бедро, правейки се на ядосана. — Сега аз съм ректор на училището! Не успя да ме скъсаш на последните изпити!

— За което съжалявам.

— Аз също, представи си. Ако сега имах частна практика, като Йена, нямаше да ми се налага да се мъча с ученичките, да бърша носовете на ревлите и да се карам с по-наперените. Послушай ме, Цири, и се учи. Магьосничките винаги действат. Добре или зле — това става ясно по-късно. Но трябва да се действа, смело да държиш живота за гривата. Повярвай ми, малката, съжалявам изключително само за бездействието, нерешителността, колебанията. Никога не съжалявам за действията и постъпките си, дори и понякога да носят тъга и огорчение. Погледни тази сериозна госпожа, която седи там, прави гримаси и подрежда всичко, което й падне. Това е Тисая де Врие, архимагистър, възпитала десетки магьоснички. Учейки ги, че трябва да действат. Че нерешителността…

— Престани, Рита.

— Тисая е права — каза Йенефер, която не откъсваше поглед от ъгъла на банята. — Престани. Знам, че ти е мъчно за Ларс, но не превръщай мъката си в наука за живота. Момичето все още има време да се научи на това и то не в училището. Цири, отиди за вино.