Читать «Време на презрение» онлайн - страница 51

— Не! — изкрещя Фабио. — Не я наказвай, благородна госпожо! Аз съм служител в банката на господин Молнар Джанкарди, а тази госпожица е…

— Млъкни! — извика Цири. — Млък…

Заклинанието за лишаване от способността да говори беше приложено бързо и брутално. Тя усети кръв върху устните си.

— Е? — светлокосата подкани Фабио, като пусна смачканата му яка и нежно я погали. — Говори. Коя е тази надменна госпожица?

* * *

Маргарита Льоантил излезе от басейна и разплиска вода наоколо. Цири не можа да се сдържи и я огледа. Тя беше виждала неведнъж Йенефер гола и не очакваше, че някой може да има по-съвършена фигура. Обаче грешеше. При вида на голата Маргарита Льоантил биха почервенели от завист дори мраморните статуи на богини и нимфи.

Магьосницата хвана ведрото със студена вода и го плисна върху бюста си, ругаейки непристойно и тръскайки тяло.

— Хей, момиче — извика тя на Цири. — Бъди така добра да ми подадеш кърпата. И престани да ме зяпаш.

Все още обидена, Цири тихо изсумтя. След като Фабио издаде коя е, магьосниците я влачиха насила през половината град, правейки я за посмешище, разбира се, в банката на Джанкарди всичко се изясни. Магьосничките се извиниха на Йенефер и обясниха поведението си. Работата беше там, че ученичките от Аретуза временно бяха прехвърлени в Локсия, тъй като помещенията на училището бяха необходими за жилища на участниците и гостите на Събора на магьосниците. Възползвайки се от суматохата при пренасянето, няколко възпитаници бяха избягали от Танед и бяха отишли в града. Маргарита Льоантил и Тисая де Врие, разтревожени от активирането на амулета на Цири, я бяха взели за една от бегълките.

И двете магьоснички се извиниха на Йенефер, но нито едната, нито другата дори не помислиха да се извинят на Цири. Докато слушаше извиненията, Йенефер гледаше към нея и Цири почувства как ушите й пламват. А най-много си изпати Фабио — Молнар Джанкарди така го нахока, че в очите на момчето се появиха сълзи. На Цири й беше мъчно, но в същото време се гордееше с него — Фабио удържа на думата си и дори не спомена виверна.

Стана ясно, че Йенефер познава много добре Тисая и Маргарита. Магьосничките я поканиха в „Сребърната чапла“, най-хубавата и най-скъпата странноприемница в Горс Велен, където Тисая де Врие беше отседнала при пристигането си, отлагайки по известна само на нея причина появата си на острова. Маргарита Льоантил, която, както се оказа, беше ректор на Аретуза, беше приела поканата на по-възрастната магьосница и двете временно споделяха жилището. Странноприемницата се оказа наистина разкошна — в подземието имаше баня, която Маргарита и Тисая бяха наели изключително за собствено ползване срещу невъобразима сума пари. Разбира се, Йенефер и Цири бяха поканени да използват и банята — и ето че всички вече от няколко часа ту плуваха в басейна, ту се потяха на пара, като при това не спираха да клюкарстват.

Цири подаде кърпата на магьосницата. Маргарита леко я щипна по бузата. Цири отново изсумтя и скочи с плясък в ухаещата на розмарин вода на басейна.