Читать «Време на презрение» онлайн - страница 48

— Бягайте! — извика тя гръмогласно. — Клетката се чупи!

Зрителите с пищене се хвърлиха към изхода. Някои се опитаха да разкъсат платнището, но се заплетоха в него, и тичащите подир тях също се заплетоха, в резултат на което се получи струпване от надаващи крясъци хора. Оръженосецът хвана Цири за ръката в момента, в който тя се опитваше да отскочи, така че двамата се завъртяха, спънаха се и паднаха, увличайки и Фабио. Рошавото кученце на търговката се зае да лае, сипаничавият — да ругае грозно, а напълно дезориентираната кайсиева девойка — да пищи пронизително.

Прътовете на клетката се изтръгнаха с трясък, вивернът се измъкна на свобода. Сипаничавият отскочи от подиума и се опита да удържи чудовището с тоягата, но звярът я изби с един удар на лапата, изви се и го удари със своята покрита с шипове опашка, превръщайки покритата му с белези буза в кървава маса. Съскайки и разтваряйки наранените си криле, вивернът излетя от подиума и веднага се хвърли върху Цири, Фабио и оръженосеца, опитвайки се да се издигне над земята. Кайсиевата девойка изгуби съзнание и се строполи по гръб. Цири се сви, за да скочи, но осъзна, че няма да успее.

Спаси ги рошавото кученце, което се изтръгна от ръцете на търговката — тя се беше спънала, замотана в шестте си поли. Тънко джафкайки, кученцето се хвърли върху чудовището. Вивернът изсъска, надигна се, стисна кученцето с нокти, изви се с невероятно бързо змийско движение и впи зъби в шията на кученцето. То изпищя диво.

Оръженосецът се надигна на колене и се пресегна за меча си, но не напипа ръкохватката, защото Цири се оказа по-бърза. Тя мълниеносно измъкна оръжието му от калъфката и скочи, завъртайки се странично. Вивернът се надигна, откъснатата глава на кученцето висеше от зъбестата му паст.

Всички движения, научени в Каер Морхен, както се стори на Цири, се извършиха от само себе си, почти без никаква воля и усилие от нейна страна. Тя съсече стъписания виверн през корема и веднага направи финт, а хвърлилият се към предишното й местоположение виверн се строполи върху пясъка, пръскайки кръв. Цири го прескочи, отбягвайки ловко свистящата му опашка, и уверено, точно и силно удари чудовището в хълбока, отскочи, направи машинално излишен вече финт и веднага нанесе нов удар, чупейки гръбнака му. Вивернът се сви и застина, само змийската опашка продължи още известно време да се извива и да удря в пясъка.

Цири побърза да мушне окървавения меч в ръката на оръженосеца.

— Няма страшно! — извика тя на бягащата тълпа и на все още оплетените в платнищата зрители. — Чудовището е убито! Този мъжествен рицар се справи с него…

Изведнъж тя усети спазъм в гърлото и бълбукане в стомаха си, пред очите й причерня. Нещо със страшна сила я удари в задника така, че зъбите й изтракаха. Тя се огледа объркано. Оказа се, че нищо не я е ударило, а просто е паднала.

— Цири… — прошепна приклекналият над нея Фабио. — Какво ти е? О, богове, бледа си като мъртвец…