Читать «Време на презрение» онлайн - страница 46

— Гледайте внимателно, добри хора — извика сипаничавият. — И се радвайте, че в нашите краища няма подобни чудовища! Това е ужасяващ василиск от далечната Зерикания! Не се приближавайте, не се приближавайте, защото макар и да е затворен в клетка, той може да ви отрови само с дъха си!

Цири и Фабио най-накрая се промъкнаха през кръга от хора.

— Василискът — продължаваше сипаничавият от подиума, облегнал се на тоягата като страж на алебарда — е най-отровната гадина на света! Защото василискът е кралят на всички змии! Ако василиските бяха повече, светът ни щеше да е обречен на гибел! За голямо щастие това чудовище се среща много рядко, защото се излюпва от яйца, снесени от петел. А вие знаете сами, хорица, че не всеки петел снася яйца, а само такива скапаняци, които като кокошки си подлагат задниците на други петли.

Зрителите реагираха с дружен смях на шегата. Не се засмя само Цири, която не откъсваше поглед от съществото. А то, раздразнено от шума, се извиваше, удряше се в решетките на клетката и ги хапеше, напразно опитвайки се да разтвори наранените си криле в тясното пространство.

— Яйцето, снесено от такъв петел, трябва да се мъти от сто и една отровни змии — продължаваше да говори сипаничавият. — А когато от яйцето се измъти василискът…

— Това не е василиск — заяви Цири, отхапвайки от крушата си. Сипаничавият я погледна накриво.

— … Когато се измъти василискът, повтарям — натърти той, — изяжда всички змии в гнездото и поглъща отровата им, без това изобщо да му навреди. Отровата в него става толкова много, че може да я предава не само с ухапване или докосване, но дори и с дъха си! А ако някой рицар на кон прободе василиск с копието си, то отровата преминава нагоре по дървото и убива на място не само рицаря, но и коня!

— Това е абсолютна лъжа! — изрече на всеослушание Цири, докато изплюваше семка от крушата.

— Това е самата истина! — възрази сипаничавият. — Убива и коня, и ездача!

— Да бе, да!

— Млъквай, госпожичке! — извика търговката с кученцето. — Не пречи! Интересно ни е, искаме да послушаме!

— Цири, престани — прошепна Фабио, сръгвайки я в хълбока.

Цири изсумтя и бръкна в кошницата за поредната круша.

— Всеки звяр бяга от василиска, веднага щом чуе съскането му — повиши глас сипаничавият, опитвайки се да надвика надигащия се сред зрителите шум. — Всеки звяр, дори драконът, какъв ти дракон, дори кокодрилът, а кокодрилът е ужасяващ — всеки, който го е виждал, знае това. Само едно същество не се страхува от василиска и това е бялката. Когато бялката зърне чудовището в пустинята, бяга колкото се може по-бързо в гората и там намира и изяжда някаква билка, известна само на нея. Тогава вече отровата на василиска става безопасна за нея и тя може да го ухапе смъртоносно…

Цири прихна и издаде с уста продължителен, доста непристоен звук.

— Хей, умнице! — не издържа сипаничавият. — Ако нещо не ти харесва, разкарай се оттук. Няма нужда насила да слушаш и да зяпаш василиска.