Читать «Време на презрение» онлайн - страница 47

— Това не е никакъв василиск.

— Нима? А какво е тогава, госпожичке умнице?

— Виверн — отбеляза Цири, хвърляйки огризката на крушата и облизвайки пръстите си. — Най-обикновен виверн. Млад, малък, изгладнял и мръсен. Но е виверн, и туйто! На Старата реч: wyvern.

— О, вижте я нея! — възкликна сипаничавият. — Каква била умна и учена! Затваряй си устата, да не те…

— Опа! — обади се светлокос юноша с кадифена шапка и наметало без герб, каквото носят оръженосците, хванал под ръка слаба и бледа девойка с рокля с кайсиев цвят. — По-спокойно, уважаеми ловецо на зверове! Не заплашвайте благородната девойка, за да не ви усмиря с меча си! Освен това тук ми намирисва на мошеничество!

— Какво мошеничество, млади господин рицарю? — възмути се сипаничавият. — Лъже тая сополан… Исках да кажа — тази благородна госпожица. Това е василиск!

— Това е виверн — повтори Цири.

— Какъв верн? Това е василиск! Вижте само колко е свиреп, как съска, как хапе клетката! Какви зъби има! Казвам ви, зъби като на…

— Като на виверн — намръщи се Цири.

— Ако съвсем си се побъркала — сипаничавият я дари с поглед, на който би завидял и истински василиск — то приближи се към него! Приближи се да ти дъхне! Да видят всички как ще пукнеш, как ще се озъбиш от отровата!

— Моля! — Цири изтръгна ръката си от Фабио и пристъпи напред.

— Няма да допусна това! — извика светлокосият оръженосец, пусна ръката на кайсиевата си приятелка и препречи пътя на Цири. — Не можеш да направиш това! Рискуваш твърде много, скъпа лейди!

Цири, която още никой не беше наричал по този начин, леко се изчерви, погледна юношата и запърха с мигли по същия начин, както неведнъж беше пробвала пред писаря Яре.

— Няма никакъв риск, благородни рицарю — усмихна се тя кокетно, въпреки предупрежденията на Йенефер, която доста често й припомняше притчата за глупака и сиренцето. — Нищо няма да ми се случи. Това за отровния дъх е измишльотина!

— И все пак бих искал да съм до теб. — Юношата положи длан върху ръкохватката на меча. — За защита и охрана… Ще позволиш ли?

— Позволявам. — Цири не разбираше защо яростта върху лицето на кайсиевата девойка й доставя такова удоволствие.

— Тя е под моя защита и охрана! — Фабио вдигна брадичка и погледна предизвикателно оръженосеца. — Аз също идвам с нея!

— Господа — каза Цири важно и вирна нос, — по-спокойно. Не се блъскайте. Има място за всички.

Кръгът от зрители се развълнува и зашумя, когато тя пристъпи смело към клетката, почти усещайки дишането на двете момчета във врата си. Вивернът засъска яростно и се замята, зловонието на влечуго удари зрителите в ноздрите. Фабио изсумтя на висок глас, но Цири не отстъпи. Приближи се още повече и протегна ръка, почти докосвайки клетката. Чудовището се хвърли върху прътите и ги захапа. Тълпата отново се развълнува, някой нададе вик.

— Е, и какво? — обърна се Цири, гордо сложила ръце на кръста. — Умрях ли? Отрови ли ме с дъха си чудовището? Той е толкова василиск, колкото аз…

Тя млъкна, забелязвайки внезапната бледност върху лицата на оръженосеца и Фабио. Мигновено се обърна и видя, че два от прътите на клетката се раздалечават под напора на разярения гущер, и че ръждивите им пирони се измъкват от рамката.