Читать «Време на презрение» онлайн - страница 36

— Съгласен съм. Трудно е конете да пасат на стърнището, а крепост с пълни хамбари се обсажда дълго… Времето благоприятства земеделците и реколтата обещава да е добра. Да, времето е необикновено хубаво. Слънцето пече, не се очакват дъждове… А в Дол Ангра Яруга е много плитка… Лесно е да се прекоси. И в двете посоки.

— Защо Дол Ангра?

— Надявам се — банкерът поглади брадата си, измервайки магьосницата с проницателен поглед, — че мога да ти се доверя.

— Винаги си можел, Джанкарди. И нищо не се е променило.

— Дол Ангра — изрече бавно банкерът, — това са Лирия и Аедирн, които имат военен съюз с Темерия. Нали не мислиш, че Фолтест купува тези лодки за себе си?

— Не — отговори бавно магьосницата. — Не мисля. Благодаря за информацията, Молнар. Кой знае, може и да имаш право? Може и на Събора да ни се удаде да повлияем на съдбата на света и населяващите го хора?

— Не забравяйте и за джуджетата — изсумтя Джанкарди. — И за техните банки.

— Ще се постараем. Но след като вече заговорихме за това…

— Слушам те внимателно.

— Имам разходи, Молнар. А ако изтегля нещо от сметката при Вивалди, сигурно ще има още някой, готов да се удави, така че…

— Йенефер — прекъсна я джуджето, — ти имаш неограничен кредит при мен. Погромът във Венгерберг се случи много отдавна. Може и да си го забравила, но аз няма да го забравя никога. Никой от семейство Джанкарди няма да го забрави. Колко ти трябват?

— Хиляда и петстотин темерийски орени, които да се преведат във филиала на Чианфанели в Еландер, на името на храма на Мелителе.

— Смятай го за направено. Приятен превод — даренията за храмове не се облагат с данъци. Какво още?

— Колко е сега годишната такса за обучение в училището в Аретуза?

Цири наостри слух.

— Хиляда и двеста новиградски крони — каза Джанкарди. — За новите ученички не жалят нищо — живеят в Аретуза като принцеси. А от тях се издържа половината град — шивачи, обущари, сладкари, доставчици…

— Знам. Внеси две хиляди по сметката на училището. Анонимно. С уговорката, че са за записване и предплата за обучение… За една ученичка.

Джанкарди остави перото, погледна към Цири и се усмихна с разбиране. Цири слушаше внимателно, преструвайки се, че разглежда книгата.

— Това ли е всичко, Йенефер?

— Още триста новиградски крони за мен, в брой. За Събора на Танед ще ми трябват поне три рокли.

— Защо са ти пари в брой? Ще ти дам банков чек. За петстотин. Вносните платове също поскъпнаха доста, а ти няма да тръгнеш да обличаш вълна или лен. И ако нещо ти потрябва — за теб или за ученичката в Аретуза, — моите магазини и складове са на твое разположение.

— Благодаря. За какъв процент ще се договорим?

— Ти си платила процентите предварително на семейство Джанкарди, Йенефер — вдигна глава джуджето. — По време на погрома във Венгерберг. Да не говорим повече за това.

— Не обичам такива дългове, Молнар.

— Аз също. Но аз съм търговец, джудже на делата. Знам какво е това дълг. Знам неговата цена. Повтарям — да не говорим повече за това. Нещата, за които помоли, можеш да ги смяташ за изпълнени. Нещата, за които не си помолила — също.