Читать «Време на презрение» онлайн - страница 37

Йенефер повдигна вежди.

— Един близък за теб вещер неотдавна е посетил град Дориан — изкикоти се Джанкарди. — Доложиха ми, че е задлъжнял към тамошния лихвар със сто крони. Лихварят работи за мен. Ще уредя този дълг, Йенефер.

Магьосницата хвърли поглед към Цири и силно сви устни.

— Молнар — изрече студено тя, — не си пъхай пръстите между перилата на врата с развалени панти. Съмнявам се, че той все още ме смята за близка, а ако разбере за покриването на дълга, направо ще ме намрази. Та нали го познаваш, той е маниакално честолюбив. Отдавна ли е бил в Дориан?

— Преди десет дни. После са го видели в Малък Лег. Както ми съобщиха, оттам е отишъл в Хирундум, защото е получил поръчка от тамошните фермери. Както обикновено — да убие някакво чудовище…

— За което, както обикновено му дават грошове — гласът на Йенефер леко се измени, — които, както обикновено, едва стигат за лечението му, ако чудовището го рани. Както обикновено става. Ако искаш да направиш нещо за мен, Молнар, свържи се с фермерите от Хирундум и ги накарай да увеличат възнаграждението. Така че да има с какво да живее.

— Както обикновено — изсумтя Джанкарди. — А ако той все пак узнае това?

Йенефер погледна към Цири, която ги зяпаше и слушаше, без дори да се прави на заинтересована от Physiologus.

— А от кого би могъл да го узнае? — процеди магьосницата.

Цири сведе поглед. Банкерът се усмихна многозначително и поглади брадата си.

— Преди да се насочиш към Танед, ще минеш ли през Хирундум? Случайно, разбира се?

— Не — извърна поглед магьосницата. — Няма да мина оттам. Нека да сменим темата, Молнар.

Джанкарди отново поглади брадата си и погледна Цири. Момичето наведе глава, закашля се и се размърда в креслото.

— Правилно — съгласи се той. — Време е да сменим темата. Но твоята подопечна явно се отегчи от книгата… и от разговора ни. А това, за което искам да поговорим с теб сега, ще я отегчи още повече, както ми се струва… Съдбата на света, съдбата на джуджетата в този свят, съдбата на техните банки — каква скучна тема за млади девойки, бъдещи ученички в Аретуза! Пусни я малко изпод крилете си, Йенефер. Нека се разходи из града…

— О, да! — извика Цири.

Магьосницата се възмути и вече отваряше уста, за да възрази, но изведнъж размисли. Цири не беше сигурна, но й се стори, че причината за това беше едва забележимото намигване на банкера, докато отправяше предложението си.

— Нека момичето разгледа забележителностите на древния град Горс Велен — добави Джанкарди, усмихвайки се широко. — Полага й се малко свобода преди… Аретуза. А ние тук ще поговорим още малко за някои… хм… лични неща. Не, не предлагам момичето да се скита само, въпреки че градът е безопасен. Ще й дам спътник и закрилник — един от младшите ми чиновници.

— Да ме прощаваш, Молнар — Йенефер не отговори на усмивката му, — но ми се струва, че в настоящите времена, дори и в безопасен град, компанията на едно джудже…

— Не съм си и помислял да е джудже — възмути се Джанкарди. — Чиновникът, за когото говоря, е син на уважаван търговец, човек до мозъка на костите си, както се казва. Да не мислеше, че вземам на работа само джуджета? Хей, Вилфи! Докарай ми тук Фабио, моментално!