Читать «Време на презрение» онлайн - страница 38

— Цири. — Магьосницата се приближи до девойката и леко се наведе. — Само без глупости, да не се налага после да се срамувам от теб. И си дръж езика зад зъбите пред чиновника, разбра ли? Обещай ми, че ще внимаваш какво правиш и какво говориш. Не ми кимай. Обещанията се дават на глас.

— Обещавам, госпожо Йенефер.

— От време на време поглеждай слънцето. По пладне се върни. А ако… Не, не мисля, че някой те е познал. Но ако видиш, че някой прекалено се вглежда в теб…

Магьосницата извади от джоба си малък, покрит с руни хризопраз с формата на пясъчен часовник.

— Скрий го в торбата си. Гледай да не го изгубиш. Ако се наложи… Помниш ли заклинанието? Само че внимателно, активирането дава силно ехо, а действащият амулет излъчва вълни. Ако наблизо се окаже някой предразположен към магии, няма да успееш да се маскираш, даже напротив. А, ето ти и това… В случай, че решиш да купиш нещо.

— Благодаря, госпожо Йенефер. — Цири сложи амулета и монетите в торбата си и се вгледа с любопитство в момчето, което влезе в кантората. Младежът беше луничав, а разрешените му кестеняви коси падаха върху високата яка на чиновническата му униформа.

— Фабио Сахс — представи го Джанкарди.

Момчето се поклони почтително.

— Фабио, това е госпожа Йенефер, наша почетна гостенка и уважавана клиентка. А тази госпожица, нейната възпитаничка, иска да разгледа града. Ще й правиш компания и ще й бъдеш гид и закрилник.

Момчето отново се поклони, този път явно в посока на Цири.

— Цири — изрече студено Йенефер, — стани, моля те.

Цири се изправи, леко учудена, защото знаеше, че обичаят не изисква това. И в този момент разбра. Чиновникът, който изглеждаше като неин връстник, беше с една глава по-нисък от нея.

— Молнар — каза магьосницата, — кой кого ще защитава? Не можа ли да избереш за тази задача някой с по-сериозни размери?

Момчето се изчерви и погледна въпросително началника си. Джанкарди кимна. Служителят отново се поклони.

— Благородна госпожо — рече той свободно и без смущение, — може и да не съм висок на ръст, но може да се разчита на мен. Познавам добре града, района около крепостните стени и цялата околност. Ще дам всичко от себе си, за да защитя тази госпожица. А когато аз, Фабио Сахс Младши, син на Фабио Сахс, давам всичко от себе си, тогава… малцина от по-високите могат да се сравняват с мен.

Йенефер го изгледа внимателно, после се обърна към банкера.

— Поздравявам те, Молнар — каза тя, — умееш да подбираш сътрудниците си. Младият ти служител ще те радва в бъдеще. Добрият метал звънти, когато го удариш. Цири, без никакво притеснение те поверявам на грижите на Фабио, сина на Фабио, защото той е сериозен и достоен за доверие мъж.

Момчето се изчерви до корените на кестенявите си коси. Цири почувства, че също се изчервява.

— Фабио. — Джуджето отвори едно сандъче и порови из съдържанието му. — Ето ти половин нобел и три… два петака. В случай че госпожицата пожелае нещо. Ако не пожелае нищо — ще ми ги върнеш. Е, можете да тръгвате.