Читать «Време на презрение» онлайн - страница 34

— Имаш ли някакви писма за мен, Молнар?

— Не. — Банкерът наля вино на Йенефер и на себе си. — Не е идвало нито едно ново. Последното, отпреди месец, ти го препратих по обичайния начин.

— Получих го, благодаря. А случайно… някой да се е интересувал от тези писма?

— Тук — не — усмихна се Молнар Джанкарди. — Но това беше изстрел точно в целта, скъпа моя. Банка „Вивалди“ доверително ме информира, че някой се е опитал да проследи писмата. Освен това техният филиал във Венгерберг е разкрил опит да се проследят операциите по личната ти сметка. Един от служителите се е оказал нелоялен.

Джуджето млъкна и погледна Йенефер изпод гъстите си вежди. Цири наостри слух. Йенефер мълчеше, играейки си с обсидиановата си звезда.

— Вивалди — поде банкерът, понижавайки глас — не е можел или не е искал да провежда следствие. Нелоялният и податлив на подкупи служител паднал пиян в един ров и се удавил. Нещастен случай. Жалко. Твърде бързо, твърде невнимателно…

— Загубата не е голяма, няма да страдаме — наду устни магьосницата. — Знам кой се интересува от писмата ми и от сметките ми, разследването на Вивалди не би разкрило нищо сензационно.

— Щом така смяташ… — Джанкарди се почеса по брадичката. — В Танед ли отиваш, Йенефер? На големия Събор на магьосниците?

— Естествено.

— Да решавате съдбините на света?

— Нека да не преувеличаваме.

— Носят се най-различни слухове — сухо рече банкерът. — И се случват най-различни неща.

— Какви, ако не е тайна?

— От миналата година — каза Джанкарди, поглаждайки брадата си — се наблюдават удивителни колебания в данъчната политика… Знам, че това не те интересува…

— Говори.

— Удвоен размер на общия данък и данък сгради, както и данъците, вземани директно от военните власти. Всички търговци и предприемачи трябва да плащат допълнително на кралската хазна „десети грош“, напълно нов данък, по един грош от всеки нобел оборот. Джуджетата, гномите, елфите и полуръстовете освен това плащат повишени общ данък и данък сгради. А ако осъществяват търговска или производствена дейност, отгоре на всичко се облагат и с „дарителски“ данък за нехора, възлизащ на десет процента. По такъв начин аз отчислявам в хазната над шейсет на сто от доходите си. Моята банка, в това число и всичките й филиали, дава на Четирите кралства шестстотин гривена годишно. За твое сведение, това е почти тройно повече от данъците, които някой богат дук или граф плаща на кралската хазна.

— А хората не плащат ли „дарителски“ данък за армията?

— Не. Плащат само общ данък и данък сгради.

— Следователно — поклати глава магьосницата — джуджетата и другите нехора финансират провеждащата се в горите кампания против Scoia’tael. Очаквах нещо такова. Но какво общо има това със Събора на Танед?

— След вашите събори винаги става нещо — промърмори банкерът. — Впрочем, надявам се този път да стане обратното — съборът ви да сложи край на това, което става. Много бих се радвал, например, да спрат тези странни скокове в цените.