Читать «Време на презрение» онлайн - страница 35

— Поясни.

Джуджето се разположи удобно в креслото и сплете пръсти върху прикрития от брадата му корем.

— Работя в своята област от доста години — каза той. — Достатъчно дълго, за да съм се научил да свързвам движението на някои цени с определени факти. В последно време цените на скъпоценните камъни скочиха много. Много се търсят.

— Обменят пари в брой срещу скъпоценности, за да избегнат загуби при колебанията на курса и обезценяването на парите?

— И това също. Освен това камъните имат още едно огромно предимство. Лежащата в джоба кесия с няколко унции диаманти се равнява по стойност на около петдесет гривена, а такава сума в монети тежи двайсет и пет фунта и изисква доста солидна торба. С кесия в джоба може да се бяга доста по-бързо, отколкото с торба на рамо. А и двете ти ръце са свободни, което също не е без значение. С едната си ръка можеш да държиш жена си, а с другата, ако се наложи — и да халосаш някого.

Цири тихичко прихна, но Йенефер веднага я успокои със страховит поглед.

— Следователно — вдигна глава тя — има такива, които предварително се подготвят да бягат. Интересно, накъде?

— Най-високо се котира далечният Север. Хенгфорс, Ковир, Повис. Първо, защото е наистина далече. Второ, тези държави са неутрални и са в добри отношения с Нилфгард.

— Разбирам. — Язвителната усмивка не слизаше от лицето на магьосницата. — Значи диамантите в джоба, жената — за ръката, и на Север? А не е ли твърде рано? Всъщност, както и да е. Какво друго поскъпва, Молнар?

— Лодките.

— Какво?

— Лодките — повтори джуджето и се озъби. — Всички корабостроители от крайбрежието строят лодки, поръчани от интендантите на армията на крал Фолтест. Интендантите плащат добре и постоянно правят нови поръчки. Ако имаш свободен капитал, Йенефер, вложи го в лодки. Златен бизнес. Изработваш лодка от тръстика и кора, представяш фактура за гемия от първокачествено борово дърво, делиш горницата наполовина с интенданта…

— Стига шегички, Джанкарди. Обясни за какво става въпрос.

— Тези лодки — каза неохотно банкерът, гледайки в тавана, — ги транспортират на юг. До Соден и Бруге, за Яруга. Но доколкото ми е известно, не ги използват, за да ловят риба с тях, а ги крият в горите по десния бряг. И разправят, че войниците с часове тренират да влизат и излизат от тях. Засега на сушата.

— Аха — прехапа устни Йенефер. — Но защо някои бързат толкова много за север? Яруга е на юг.

— Съществуват основателни опасения — промърмори банкерът, поглеждайки Цири, — че император Емхир вар Емрейс няма да остане възхитен от вестта, че тези лодки са пуснати във водата. Някои предполагат, че това може да разгневи Емхир, и тогава би било най-добре да са колкото се може по-далеч от нилфгардската граница… По дяволите, поне до жътва. Ако жътвата е отминала, ще въздъхна с облекчение. Ако има нещо да става, ще бъде преди жътва.

— Реколтата ще бъде в хамбарите — изрече бавно Йенефер.