Читать «Време на презрение» онлайн - страница 31

— Ха! — не издържа най-накрая Цири. — Знам защо правиш това. Искаш да изглеждаш добре, защото отиваме в града! Познах ли?

— Позна.

— А аз?

— Какво ти?

— Също искам да изглеждам добре. Ще се среша…

— Сложи си шапката — изрече рязко Йенефер, без да спира да се вглежда във висящото над ушите на коня огледало. — Точно там, където беше. И скрий косите си под нея.

Цири гневно изсумтя, но веднага се подчини. Отдавна се беше научила да различава оттенъците в гласа на магьосницата. Знаеше кога може да опита да спори, и кога — не.

След като най-накрая приведе в ред къдриците на челото си, Йенефер извади от дисагите си зелено стъклено шишенце.

— Цири — каза тя, вече по-меко, — нашето пътешествие е обвито в тайна и още не е свършило. Затова трябва да криеш косите си под шапката. На всички градски порти има хора, на които им се плаща за точно и старателно наблюдение на пътниците. Разбираш ли?

— Не — отговори нахално Цири, дърпайки юздата на врания жребец на магьосницата. — Ти така се разкраси, че на тези наблюдатели на портата ще им изскочат очите! И това ако е потайност!

— Градът, към който сме се насочили, се казва Горс Велен — усмихна се Йенефер. — Аз нямам нужда да се крия в Горс Велен, а даже, бих казала, напротив. Но при теб нещата са по-различни. Никой не бива да те запомня.

— Тези, които зяпат теб, ще забележат и мен!

Магьосницата отвори шишенцето, от което се разнесе ухание на люляк и касис. Сложи на върха на пръста си малко от съдържанието на шишенцето и го втри под очите си.

— Съмнявам се, че някой ще ти обърне внимание — изрече тя със загадъчна усмивка.

* * *

Пред моста имаше дълга колона от конници и каруци, а пред портата се тълпяха пешеходци, чакайки да минат през пункта за проверка. Цири изсумтя, възмутена от перспективата за дълго чакане. Обаче Йенефер се изправи в седлото и потегли в тръс, гледайки високо над главите на пешеходците, които бързо отстъпваха, правейки й път и покланяйки се с уважение. Стражите с дълги ризници също забелязаха магьосницата веднага и й освободиха пътека, без да жалят дръжките на копията, с които налагаха опърничавите или твърде бавните.

— Тук, тук, благородна госпожо! — извика един от стражите, зяпнал Йенефер и пребледнял. — Влезте тук, моля! Отстъпете! Отстъпете, нахалници!

Спешно извиканият началник на караула се подаде от караулното, навъсен и ядосан, но когато видя Йенефер, се изчерви, опули очи и отвори уста, след което се поклони ниско.

— Покорно ви приветствам в Горс Велен, благородна госпожо — промърмори той, като се изпъна и се опули още повече. — На вашите услуги съм… Мога ли с нещо да ви услужа? Да осигуря ескорт? Гид? Може би да повикам някого?

— Няма нужда. — Йенефер се изправи в седлото и го погледна отвисоко. — Ще бъда в града за кратко. Отивам в Танед.

— О, разбира се… — Войникът запристъпва от крак на крак, без да откъсва поглед от лицето на магьосницата. Останалите стражи се държаха по същия начин. Цири се изпъчи гордо и вирна глава, но забеляза, че никой не я гледа. Сякаш изобщо не съществуваше.