Читать «Време на презрение» онлайн - страница 27

Свистене на мечове. И отново висок, пронизващ писък, който сякаш разкъсваше въздуха на парчета. Тупване, сякаш върху дъските е паднал тежък чувал със зърно. Откъм конюшнята — тропане на копита, цвилене на изплашени коне.

Върху дъските — отново тропане, тежките, бързи крачки на бягащ човек. Жената с кърмачето се притисна към мъжа, кръчмарят опря гръб в стената. Аплегат извади сабята си, но все още я криеше под масата. Стъпките на бягащия човек се приближаваха към кръчмата, беше ясно, че след миг ще застане на вратата. Но преди това да се случи, изсвистя острие.

Човекът изкрещя и веднага след това влетя в помещението. Изглеждаше, че ще падне на прага, но не падна. Бавно направи няколко крачки и едва тогава рухна тежко насред кръчмата, вдигайки прахта, натрупала се в процепите на пода. Падна по лице, свивайки ръцете си и краката си в коленете. Кристалните очила паднаха с дрънчене върху дъските и се разбиха на синкава каша. Изпод неподвижното тяло бавно започна да се разтича тъмна, лъщяща локва.

Никой не помръдна. Никой не издаде нито звук.

В помещението влезе белокосият.

С едно ловко движение прибра меча, който до момента здраво стискаше, в ножницата. Човекът се приближи към тезгяха, като дори не удостои с поглед лежащия на пода труп. Кръчмарят се присви.

— Лоши хора… — каза хрипливо белокосият. — Лоши хора, обаче умряха. Когато дойде съдебният изпълнител, може да се окаже, че е била определена награда за главите им. Нека постъпят с нея както сметнат за необходимо.

Кръчмарят закима усърдно.

— Може и да се случи съдружници или приятели на тези лоши хора да разпитват за съдбата им — продължи след малко белокосият. — На тях им кажи, че ги е разкъсал Вълка. Белия вълк. И им заръчай често да се оглеждат. Някой ден, когато се обърнат назад, ще видят Вълка.

* * *

Когато три дни по-късно Аплегат достигна до портите на Третогор, вече отдавна беше минало полунощ. Вбеси се, защото му се наложи да стърчи дълго време над рова и да вика — стражите спяха като мъртъвци и се забавиха страшно много с отварянето на портата. Олекна му, след като ги напсува здраво — до трето поколение назад. После с удоволствие изслуша как разбуденият началник-караул допълва думите му със съвсем нови подробности и пожелания за майките, бабите и прабабите на войниците. Разбира се, Аплегат не можеше и да си мечтае да бъде приет от крал Визимир през нощта. Но това всъщност го устройваше — той се надяваше да поспи до сутринта, поне до утринните камбани. Обаче грешеше. Вместо да му посочат място за почивка, незабавно го отведоха в караулното помещение. В стаята го чакаше не градоначалникът, а друг човек, едър и дебел — това беше Дийкстра, довереникът на краля на Редания. Дийкстра — куриерът знаеше това — беше упълномощен да изслушва сведенията, предназначени само за краля. Аплегат му връчи писмата.

— Има ли устно послание?

— Да, господине.

— Говори.

— „От Демавенд за Визимир — изрецитира Аплегат, примижавайки. — Първо: Маскираните ще бъдат готови на втората нощ след юлското новолуние. Наблюдавай Фолтест, да не ни подведе. Второ: Няма да почета с личното си присъствие Събора на умниците в Танед, не те съветвам и ти да го правиш. Трето: Лъвчето е мъртво.“