Читать «Време на презрение» онлайн - страница 23

Той изведнъж млъкна и замахна силно. Стоманената звезда полетя и с грохот се вряза в портрета, точно в челото на Кодрингер старши, като разкъса платното и се заби почти наполовина в стената.

— Добре беше, нали? — усмихна се широко адвокатът. — Това нещо се нарича „орион“. Отвъдокеанско изобретение. Тренирам от месец, вече уцелвам от всеки опит. Може и да е от полза. От трийсет крачки разстояние тази звезда е безотказна и смъртоносна, а може да се скрие в ръкавицата или в периферията на шапката. От година орионите са на въоръжение в нилфгардските специални служби. Ха-ха-ха, ако Риенс шпионира в полза на Нилфгард, ще е забавно да го намерят с орион в слепоочието… Какво ще кажеш?

— Нищо. Това са си твои проблеми. Двеста и петдесетте крони са в чекмеджето ти.

— Ясно — кимна Кодрингер. — Съдейки по думите ти, даваш ми свобода на действие. Да помълчим малко, Гералт. Да почетем скорошната смърт на господин Риенс с минута мълчание. Защо се мръщиш, по дяволите? Не изпитваш уважение към величието на смъртта?

— Изпитвам. И то твърде голямо, за да слушам спокойно как разни идиоти й се надсмиват. Някога мислил ли си за собствената си смърт, Кодрингер?

Адвокатът се закашля тежко и дълго време разглежда кърпичката, с която прикриваше устните си. После вдигна поглед.

— Разбира се — каза той тихо. — Мислил съм. И то доста. Но моите мисли не ти влизат в работата, вещерю. Ще отидеш ли в Анхор?

— Ще отида.

— Ралф Блунден с прякор Професора. Хеймо Кантор. Късият Якс. Говорят ли ти нещо тези имена? И тримата владеят добре меча. По-добре от Мишеле. Така че препоръчвам по-сигурно, далекобойно оръжие, например нилфгардски звезди. Искаш ли да ти продам няколко бройки? Имам много.

— Не, благодаря. Не са практични. Свистят, докато летят.

— Свистенето въздейства на психиката. Жертвата се парализира от страх.

— Възможно е. Но може и да я предупреди. Аз бих успял да отскоча.

— Ако видиш какво хвърлят в теб — сигурно. Знам, че можеш да избегнеш стрела, изстреляна от лък или дори от арбалет… Но в гръб…

— В гръб — също.

— Глупости.

— Да се обзаложим — изрече студено Гералт. — Ще се обърна с лице към портрета на твоя татко-идиот, а ти ще хвърлиш към мен един от тези ориони. Ако уцелиш — печелиш. Ако не уцелиш — губиш. Ако загубиш — ще разшифроваш елфическите ръкописи. Ще откриеш информацията за Детето на Старата кръв. Спешно. И на кредит.

— А ако спечеля?

— Пак ще откриеш информацията и ще я покажеш на Йенефер. Тя ще ти плати. Няма да останеш излъган.

Кодрингер отвори чекмеджето и извади втори орион.

— Разчиташ, че няма да приема облога. — Това не беше въпрос, а твърдение.

— Не — усмихна се вещерът. — Сигурен съм, че ще го приемеш.

— Рискуваш. Забрави ли? Аз нямам никакви скрупули.

— Не съм забравил. Нали идва време на презрение, а ти вървиш в крак с прогреса и духа на времето. Обаче аз взех навътре забележката за анахроничната наивност и този път рискувам не без надеждата да спечеля. Е, какво? Обзаложихме ли се?