Читать «Време на презрение» онлайн - страница 22

Гералт присви очи и се усмихна. Кодрингер не трепна.

— Знам какво говоря — продължи той, издържайки погледа и усмивката. — Преследвачите на твоята Цири ще я намерят и ще направят с нея каквото си поискат. А през това време и двамата ще бъдете в безопасност.

— Моля, обясни. Ако може, по-бързо.

— Намерих едно момиче. Дворянка от Цинтра, сираче от войната. Била е в лагери за бежанци, понастоящем измерва и крои тъкани, приютил я е един шивач от Бруге. Не се отличава по нищо от връстничките си, освен по едно — много прилича на портрета от една миниатюра, изобразяваща Лъвчето от Цинтра… Искаш ли да погледнеш?

— Не, Кодрингер. Не искам. И не съм съгласен с такова решение.

— Гералт — адвокатът сложи длан върху клепачите си, — какво те спира? Ако искаш да спасиш тази твоя Цири… Струва ми се, че сега не можеш да си позволиш лукса да се държиш презрително. Не, не се изразих добре. Не можеш да си позволиш лукса да презираш презрителното държание. Идва време на презрение, колега вещерю, време на огромно, безкрайно презрение. Трябва да се приспособиш. Това, което ти предлагам, е проста алтернатива. Някой ще умре, за да живее друг. Тази, която обичаш, ще оцелее. Ще умре друга девойка, която не познаваш, която никога не си виждал…

— Която мога да пренебрегна? — прекъсна го вещерът. — За това, че обичам, трябва да заплатя с презрение към самия себе си? Не, Кодрингер. Остави онова дете на мира, нека да продължи да мери и крои дрехи. Унищожи портретчето й. Изгори го. А за моите трудно изработени двеста и петдесет крони, които хвърли в чекмеджето си, ми дай нещо друго. Информация, Йенефер и Цири са напуснали Еландер. Сигурен съм, че знаеш за това. Сигурен съм, че знаеш също накъде са тръгнали. Сигурен съм и че знаеш дали някой ги преследва.

Кодрингер забарабани с пръсти по бюрото и се закашля.

— Въпреки предупрежденията, вълкът иска да продължи лова — каза той. — Не вижда, че отива право към стръвта, заложена от истинските ловци.

— Не бъди банален. Бъди конкретен.

— Както искаш. Не е трудно да се досетя, че Йенефер отива на Събора на магьосниците, свикан в началото на юли в Гарщанг на остров Танед. Движи се бързо и не използва магия, така че е трудно да бъде засечена. Преди седмица все още беше в Еландер. Изчислих, че за три-четири дни ще се добере до град Горс Велен, който е на една крачка от Танед. По пътя към Танед би трябвало да мине през селището Анхор. Ако тръгнеш веднага, имаш шанс да пресечеш пътя на онези, които ги преследват. Защото наистина ги преследват.

— Надявам се — Гералт се усмихна неприятно, — че това не са кралски агенти?

— Не — отговори адвокатът, загледан в металната звезда, с която си играеше. — Не са агенти. Но не е и Риенс, който се проявява като по-умен от теб, защото след боя с братята Мишеле се е скрил в миша дупка и не си подава носа оттам. Подир Йенефер пътуват трима наемни главорези.

— И както се досещам, ти ги познаваш?

— Аз познавам всички. И затова искам да ти предложа да ги оставиш на мира. Не ходи в Анхор. А аз ще се възползвам от познанствата си и връзките си и ще ги пусна подир Риенс. Ако успея…