Читать «Време на презрение» онлайн - страница 21

— Да не губим време. Колко, Кодрингер?

— Още толкова. Общо петстотин.

— Съжалявам — поклати глава Гералт, — но такава сума не ми е по джоба. Или поне засега.

— Повтарям предложението, което ти направих в самото начало на запознанството ни — изрече бавно адвокатът и продължи да си играе със звездата. — Приеми работа от мен и ще ти стане по джоба. Ще можеш да си позволиш и информацията, и други удоволствия.

— Не, Кодрингер.

— Защо?

— Няма да разбереш.

— Сега вече нараняваш не сърцето ми, а професионалната ми гордост. Защото аз се лаская с мисълта, че по принцип разбирам всичко. В основата на нашите професии лежи човешката низост, но ти упорито предпочиташ анахроничното пред съвременното.

— Браво — усмихна се вещерът.

Кодрингер отново се закашля, изтри устните си, погледна кърпичката, след което вдигна глава и впери в Гералт жълто-зелените си очи.

— Погледна ли в списъка на маговете, който лежеше върху масичката на Фен? Списъка на потенциалните работодатели на Риенс?

— Погледнах.

— Няма да ти дам списъка, докато не установя кой точно е онзи, когото търсим. Не се подвеждай от това, което си видял. Лютичето ми каза, че Филипа Ейлхарт най-вероятно знае кой стои зад Риенс, но не е пожелала да ти даде тази информация. Филипа не би тръгнала да прикрива някой случаен. Значи зад този боклук стои важна фигура.

Вещерът мълчеше.

— Пази се, Гералт. Ти си в сериозна опасност. Някой си играе с теб. Някой предвижда точно действията ти, някой просто направлява тези действия. Потисни арогантността и самонадеяността си. Този, който си играе с теб, не е вампир или върколак. Не са и братята Мишеле. Не е дори и Риенс. Дете на Старата кръв, по дяволите! Като че ли бяха малко тронът на Цинтра, магьосниците, кралете и Нилфгард, а на всичко отгоре и елфите! Спри тази игра, вещерю, излез от нея! Разруши плановете им, направи това, което никой не очаква. Разкъсай тази безумна връзка, не допускай да те асоциират с Цирила. Остави я на Йенефер, а ти самият се върни в Каер Морхен и не си подавай носа оттам. Укрий се в планините, а аз ще се поровя в елфическите ръкописи — спокойно, без да бързам, задълбочено. А когато вече имам информация за Детето със Старата кръв, когато вече знам името на занимаващия се с тази история магьосник, ти ще си успял да събереш парите и ще направим размяна.

— Не мога да чакам. Момичето е в опасност.

— Вярно е. Но на мен ми е известно, че те смятат за пречка по пътя към нея. Пречка, която трябва да се премахне с всякакви средства. Точно затова ти си в опасност. Ще се заемат с момичето едва след като приключат с теб.

— Или когато аз прекъсна играта, оттегля се и се укрия в Каер Морхен. Платих ти прекалено много, за да ми даваш такива съвети, Кодрингер.

Адвокатът завъртя златната звезда между пръстите си.

— Работя активно от известно време за сумата, която ми плати, вещерю — каза той, сдържайки кашлицата си. — Съветът, който ти давам, е добре обмислен. Изчезни, укрий се в Каер Морхен. И тогава онези, които търсят Цирила, ще я получат.