Читать «Време на презрение» онлайн - страница 20

— Кръв… — Гералт потри челото си. — Какво означава „дете на Старата кръв“, Кодрингер?

— Не разбирам. Някой, говорил за Цири, е употребил този израз?

— Да.

— Кой?

— Не е важно кой. Какво означава?

— Luned aeo Hen Ichaer — изрече внезапно Фен, отдалечавайки се от масичката. — Дословно това не означава „дете“, а „дъщеря на Старата кръв“. Хм… Старата кръв… Срещал съм това определение. Не помня точно къде… Като че ли ставаше въпрос за някакво елфическо предсказание. В някои версии на текста на пророчеството на Итлина, по-старите версии, се споменава Старата кръв на елфите, или Aen Hen Ichaer. Но ние тук не разполагаме с пълния текст на пророчеството. Трябва да се обърнем към елфите…

— Да оставим това — прекъсна го студено Кодрингер. — Няма нужда от допълнителни проблеми, Фен, няма нужда от предсказания и тайни. Благодаря ти засега. Всичко хубаво и плодотворна работа. Гералт, заповядай. Да се върнем в кантората.

— Твърде малък е, нали? — осведоми се вещерът, когато се върнаха в кабинета и седнаха в креслата си, от двете страни на бюрото. — Хонорарът. Прекалено нисък ли е?

Кодрингер вдигна метален предмет с формата на звезда от бюрото и го повъртя между пръстите си.

— Прекалено нисък е, Гералт. Ровенето в елфическите предсказания за мен е дяволско натоварване, загуба на време и средства. Необходимо е да се намери подход към елфите, защото никой освен тях не е в състояние да разбере нищичко в записите им. В повечето случаи елфическите ръкописи са претъпкани със символика и акростихове, а понякога — направо с шифрована информация. Старата реч винаги е най-малко двузначна, а в писмен вид може да има и десет значения. Елфите никога не са били склонни да помагат на някого, който се опитва да разбере пророчествата им. А в наши дни, когато в горите тече кървава война с „катериците“, когато се стига до погроми, е опасно дори да се доближаваме до тях. Елфите може да ни обявят за провокатори, а хората — да ни обявят за предатели…

— Колко, Кодрингер?

Адвокатът замълча за минута, без да престава да си играе със стоманената звезда.

— Десет процента — изрече най-накрая.

— Десет процента от какво?

— Не се шегувай с мен, вещерю. Работата става сериозна. Все по-малко е ясно за какво става въпрос, а обикновено когато нещата не са ясни, със сигурност става въпрос за пари. Тогава процентите са ми по-мили от обичайния хонорар. Ще ми дадеш десет процента от това, което ще спечелиш от тази история. Разбира се, вече платената сума ще ти се приспадне. Ще съставим ли договор?

— Не. Не искам да те вкарвам в разходи. Десет процента от нула дава нула, Кодрингер. Аз няма да спечеля нищо от това, драги колега.

— Повтарям — не се шегувай с мен. Не вярвам, че действаш, без да имаш някаква изгода. Не вярвам, че зад това не се крие…

— Много слабо ме интересува в какво вярваш. Няма да има никакъв договор. И никакви проценти. Определи размера на хонорара за събраната информация.

— Всеки друг бих изхвърлил вън, като щях да съм сигурен, че се опитва да ме измами — закашля се Кодрингер. — Но ти, анахронични вещерю, си необичайно благороден и безкористно наивен. Това е в твоя стил — прекрасно и патетично-старомодно… Да си рискуваш живота напразно…