Читать «Време на презрение» онлайн - страница 19

— Вече търся. — Сакатият побутна колелата на креслото си, отдалечи се със скърцане към стелажите, свали оттам дебело руло от свитъци и се зае да ги преглежда, като хвърляше вече видените на пода. — Хм… Намерих го. Кралство Маехт. В герба си има сребърни риби и корона върху разделено на четири синьо-червено поле…

— Зарежи хералдиката, Фен. Кой е крал там?

— Хоет, наричан Справедливия. Избран чрез гласуване…

— … От Емхир от Нилфгард — довърши студено Кодрингер.

— … Преди девет години.

— Не е този — подхвърли бързо адвокатът. — Този не ни интересува. Кой е бил преди него?

— Минутка. Ето го. Акерспарк. Умрял…

— Умрял от остро възпаление на белите дробове, пробити с кама от убиец, изпратен от Емхир или от онзи другия, Справедливия. — Кодрингер отново демонстрира своята досетливост. — Гералт, споменатият Акерспарк събужда ли у теб някакви асоциации? Може ли да е бил таткото на този Таралеж?

— Да — потвърди вещерът след кратък размисъл. — Акерспарк. Спомням си, че Дуни наричаше така баща си.

— Дуни?

— Това беше името му. Беше княз, син на този Акерспарк…

— Не — прекъсна го Фен, загледан в свитъка. — Тук са изброени всички. Законнородени синове: Орм, Горм, Торм, Хорм и Гонзалес. Законнородени дъщери: Аля, Валя, Нина, Паулина, Малвина и Аржентина…

— Оттеглям обвиненията си срещу Нилфгард и Справедливия — заяви сериозно Кодрингер. — Акерспарк не са го убили. Той просто се е чифтосвал до смърт. Защото със сигурност е имал и незаконнородени деца, нали, Фен?

— Имал е. Доста. Но тук не виждам никой на име Дуни.

— Няма и да видиш. Твоят Таралеж, Гералт, не е никакъв княз. Дори и наистина онзи дървеняк Акерспарк да го е заченал някъде, между него и правото на титла са стояли — освен Нилфгард — дълга редица законнородени Ормове, Гормове и Гонзалеси с тяхното собствено, вероятно многобройно потомство. От формална гледна точка бракът на Павета е неравностоен.

— А Цири, като дете от неравностоен брак, няма права върху трона?

— Браво.

Фен се приближи със скърцане до масата, побутвайки колелата.

— Това е аргумент — каза той, вдигайки огромната си глава. — Само аргумент. Не забравяй, Гералт, че не се борим нито за короната на принцеса Цирила, нито за да я лишим от короната. От разпространените слухове трябва да следва, че момичето не може да се използва, за да се заграби Цинтра. И ако някой предприеме такъв опит, той лесно може да бъде поставен под съмнение. Момичето ще престане да бъде фигура в политическата игра, ще стане незначителна пешка. И в същото време…

— Ще й позволят да живее.

— От формална гледна точка, каква тежест има този ваш аргумент?

Фен погледна към Кодрингер, после към вещера.

— Не много голяма — призна той. — В Цирила тече кръвта на Каланте, макар и поразредена. В нормални условия може би щяха да я отстранят от трона, но сега условията не са нормални. Кръвта на Лъвицата има политическо значение…