Читать «Време на презрение» онлайн - страница 18

— Вече го каза. Не се повтаряй.

— А княгиня Павета, съпругата на странния Таралеж, още по време на сватбената церемония носела подозрително свободна рокля. Отчаяната Каланте променила плановете си. Ако не е нейният собствен син, помислила си, нека поне да е синът на Павета. Но Павета родила дъщеря. Проклятие или какво? Обаче княгинята можела да ражда още. Тоест, би могла. Но станала жертва на загадъчен нещастен случай. Тя и този странен Таралеж загинали при неизяснени обстоятелства по време на корабокрушение.

— Не стигаш ли твърде далеч, Кодрингер?

— Само се опитвам да изясня ситуацията, нищо повече. След смъртта на Павета Каланте била сломена, но за кратко. Последната й надежда била внучката й. Дъщерята на Павета, Цирила. Цири, вилнеещото из царския двор въплъщение на дяволче. За някои любимка, особено за по-възрастните хора, защото им напомняла за Каланте в детските й години. За други… изрод, дъщеря на чудовищния Таралеж, над която, освен всичко друго, предявявал права и един вещер. И сега достигаме до същността на проблема — любимката на Каланте, явно подготвяна за приемница на престола, възприемана от някои като въплъщение на кралицата, Лъвчето, носещо кръвта на Лъвицата, още тогава някои считали, че няма права над трона. Цирила нямала добър произход. Павета сключила неравностоен брак, смесвайки кралската кръв с кръв на скитник с неизвестен произход.

— Хитро, Кодрингер. Но това не е вярно. Бащата на Цири не беше който и да било. Беше княз.

— Какви ги говориш? Не знаех. От кое кралство?

— От някакво на юг… От Маехт… Да, точно от Маехт.

— Любопитно — промърмори Кодрингер. — Маехт отдавна вече е под властта на Нилфгард. Влиза в провинция Метина.

— Но си остава кралство — вметна Фен. — Там управлява крал.

— Управлява Емхир вар Емрейс — отсече Кодрингер. — Който и да седи сега на трона, той седи там по милостта и волята на Емхир. Но след като се заговорихме за това — провери кого е сложил Емхир за крал. Аз не помня.