Читать «Време на презрение» онлайн - страница 191

Изстена гласно, отчаяно. Дъхът на Мистле пареше шията й; кадифените и влажни устни гъделичкаха ръцете й и ключицата, бавно местейки се надолу. Цири изстена отново.

— Тихо, Соколче — прошепна Мистле, внимателно пъхвайки ръката й под главата й. — Вече няма да бъдеш сама. Няма.

* * *

Цири стана на разсъмване. Измъкна се изпод кожата бавно и внимателно, за да не събуди Мистле, която спеше с полуотворена уста и с ръка върху очите. Ръката й беше покрита с гъша кожа. Цири грижливо зави девойката и леко я целуна по подстриганата, стърчаща като четка коса. Мистле измърка в съня си. Цири изтри сълзата от бузата си.

Вече не беше сама.

Останалите Плъхове също спяха, някой хъркаше гръмогласно, някой също толкова гръмко изпусна газове. Искра лежеше с ръка върху гърдите на Гиселхер, буйните й коси бяха разпилени в безпорядък. Конете пръхтяха и пристъпваха, наблизо кълвач дълбаеше кората на бор с къси поредици от удари.

Цири притича до реката. Ми се дълго, потрепервайки от студ. Миеше се с резки движения на треперещите си ръце, стараейки се да измие от себе си това, което беше невъзможно да се измие. По бузите й се стичаха сълзи.

Фалка.

Водата се пенеше и шумеше върху камъните и плуваше към далечината, към мъглата.

Всичко плуваше към далечината. Към мъглата.

Всичко.

* * *

Те бяха измет. Бяха необичайна сбирщина, родена от войната, нещастието и презрението. Войната, нещастието и презрението ги бяха свързали и ги бяха изхвърлили на един и същ бряг, така както пълноводната река изхвърля по бреговете черни, дрейфуващи и изгладени от камъните парчета дърво.

Кайли се бе събудил сред дим, огън и кръв, в разграбена малка крепост, между труповете на родителите си, братята и сестрите си. Докато бродеше по осеяния с трупове двор, се натъкна на Реф, войник от наказателния корпус, който император Емхир вар Емрейс беше изпратил, за да усмири бунтовете в Ебинг. Реф беше един от тези, които бяха превзели и разграбили крепостта след два дни обсада. След превземането на крепостта приятелите на Реф го бяха изоставили, макар че той беше още жив. Ала полагането на грижи за ранените не е сред обичаите на главорезите от нилфгардските специални части.

Отначало Кайли искаше да убие Реф. Обаче не му се искаше да броди сам. А Реф, както и Кайли, беше на шестнайсет години.

Заедно лижеха раните си. Заедно убиха и ограбиха събирача на данъци, заедно се напиха в кръчмата, а после, когато яздеха през селото върху трофейните коне, разхвърляха наоколо остатъците от ограбените пари, като при това се смееха до припадък.

Заедно бягаха от преследванията на нисири и нилфгардски патрули.

Гиселхер беше дезертирал от армията. Най-вероятно това беше армията на владетеля на Гесо, встъпила в съюз с въстаниците от Ебинг. Най-вероятно. Защото Гиселхер не беше много наясно къде са го замъкнали онези, които го бяха вербували. Тогава беше страшно пиян. След като изтрезня и по време на строевата подготовка получи първите си наказания от сержанта, избяга. Отначало бродеше сам, но когато нилфгардците разгромиха въстаническата конфедерация, горите се напълниха с дезертьори и бегълци. Бегълците бързо се обединиха в банди. Гиселхер се присъедини към една от тях.