Читать «Време на презрение» онлайн - страница 193

И с презрението.

Бяха деца на Времето на презрение. И изпитваха единствено презрение към останалите. Разчитаха само на силата. Ловкостта на владеене на оръжието, придобита по пътищата. Решимостта. Бързият кон и острият меч.

И приятелите си. Компанията. Защото самотният загива — от глад, от меч, от стрели, от селски тояги, от бесилки и пожари. Самотният загива — заклан, съсечен, намушкан, осквернен, като играчка, предавана от едни ръце в други.

Срещнаха се на Празника на жътвата. Навъсеният, мургав, дългурест Гиселхер. Слабият, дългокос Кайли със злобни очи и устни, свити в противна гримаса. Реф, все още говорещ с нилфгардски акцент. Високата, дългокрака Мистле с подстригани, стърчащи като четка сламеноруси коси. Пъстрата Искра с огромни очи, гъвкава и ефирна в танца, бърза и убийствена в битките, с тънки устни и дребни елфически зъби. Широкоплещестият Асе със светъл, къдрав мъх на брадичката.

Предводител им стана Гиселхер. Нарекоха се Плъховете. Тогава някой ги назова така. Хареса им.

Грабеха и убиваха, а жестокостта им стана пословична.

Отначало нилфгардските префекти ги подценяваха. Бяха сигурни, че, подобно на другите банди, и те ще станат жертва на сплотени и разгневени селяни, ще се изпопребият и изколят помежду си, когато алчността към натрупаната плячка надделее над бандитската солидарност. Префектите бяха прави по отношение на останалите банди, но грешаха за Плъховете. Защото Плъховете, деца на презрението, презираха плячката. Нападаха, ограбваха и убиваха за развлечение, а заграбените от керваните на армията коне, добитък, зърно, фураж, сол, катран и дрехи раздаваха из селата. Разплащаха се с шепи злато и сребро с шивачите и занаятчиите за онова, което обичаха повече от всичко — оръжие, дрехи и украшения. Онези, които получаваха дарове от тях, ги хранеха, пояха, приемаха ги по домовете си и ги укриваха; и дори изтезавани до кръв от нилфгардците и нисирите, не издаваха маршрутите и скривалищата на Плъховете.

Префектите определяха високи награди — и отначало се намериха такива, които се полакомиха за нилфгардското злато. Но нощем колибите на доносниците биваха обхващани от пламъци, а бягащите от пожара умираха от остриетата на призрачни конници, кръжащи сред дима. Плъховете нападаха по плъховски. Тихо, коварно, жестоко. Плъховете обожаваха да убиват.

Префектите се захванаха с изпитания в борбата с другите банди способ — пробваха да изпратят сред Плъховете предатели. Не се получи. Плъховете не приемаха никого. Сплотената шесторка, родена от Времето на презрение, не желаеше натрапници, презираше ги.

До деня, в който не се появи ловка като акробатка сивокоса мълчалива девойка, за която Плъховете не знаеха нищо, освен едно — тя беше такава, каквито някога са били те, всеки от тях. Самотна и изпълнена с огорчение за всичко, което й е отнело Времето на презрение.