Читать «Време на презрение» онлайн - страница 17

— А Каланте — добави Кодрингер — положила какви ли не усилия, за да забременее и да роди син. Но нищо не се получило. Родила Павета, после пометнала два пъти и станало ясно, че няма да има повече деца. Всичките й планове се провалили. Такава й била орисията. Пресъхналата утроба сложила край на огромните й амбиции.

Гералт се намръщи:

— Отвратително банален си, Кодрингер.

— Знам. Истината също е била банална. Защото Рьогнер започнал да се оглежда за млада княгиня със съответните широки бедра, за предпочитане с проверена плодовитост до три поколения назад включително. А Каланте започнала да губи почва под краката си. Всяко ядене, всяка чаша вино можели да предизвикат смъртта й, всеки лов можел да завърши с нещастен случай. Мнозина казват, че точно тогава Лъвицата от Цинтра взела инициативата в свои ръце. Рьогнер починал. В страната бушувала едра шарка и смъртта на краля не учудила никого.

— Започвам да разбирам — обади се вещерът, на вид равнодушно — какви ще бъдат слуховете, които смятате да разпространите широко. Цири ще се окаже внучка на убийца на съпруга си?

— Не изпреварвай фактите, Гералт. Давай нататък, Фен.

— Каланте спасила живота си — усмихна се дребосъкът, — но короната все още й се изплъзвала. Когато след смъртта на Рьогнер Лъвицата се сдобила с абсолютна власт, аристокрацията отново се възпротивила категорично на нарушаването на законите и престъпването на традициите. На трона на Цинтра трябвало да седи крал, а не кралица. Поставили й въпроса директно — веднага щом малката Павета започне поне малко да прилича на жена, тя трябвало да се омъжи и съпругът й да стане новият крал. Възможността за повторен брак на безплодната кралица дори не била повдигната. Лъвицата от Цинтра разбрала, че може да разчита най-много на ролята на кралица-майка. Още по-лошо било това, че съпругът на Павета можел да се превърне в човека, който напълно да отстрани своята тъща от управлението.

— Отново ще бъда банален — предупреди Кодрингер. — Каланте се стараела да отложи задомяването на Павета. Отхвърлила предложението на първия кандидат, когато девойката била на десет години, и на втория, когато станала на тринайсет. Аристократите разгадали плановете й и поискали петнайсетият рожден ден на Павета да бъде последният й девически рожден ден. На Каланте й се наложило да се съгласи. Но още по-рано тя постигнала това, на което разчитала. Павета останала девойка прекалено дълго време. Най-накрая така я засърбяла крастата, че се нахвърлила на първия попаднал й скитник, който при това бил омагьосан и превърнат в чудовище. Имало и някакви свръхестествени обстоятелства, някакви предсказания, магии, обещания… Някакво Право на Изненадата. Нали, Гералт? Сигурно помниш какво се е случило по-нататък. Каланте повикала в Цинтра един вещер, а вещерът ги натворил едни… без да знае, че е манипулиран, свалил магията от чудовищния Таралеж, правейки възможна женитбата му с Павета. По този начин вещерът осигурил на Каланте запазването на трона. Връзката на Павета с размагьосаното чудовище била толкова голям шок за велможите, че те веднага одобрили изненадващия брак на Лъвицата с Ейст Туирсеах. Ярлът от островите Скелиге им се сторил по-добър от скитника Таралеж. По този начин Каланте продължила да управлява страната. Ейст, както и всички островитяни, се отнасял към Лъвицата от Цинтра с твърде голямо уважение, за да й противоречи в нещо, а изпълнението на кралските задължения просто го отегчавало. Така че той оставил управлението изцяло в нейните ръце. А Каланте, тъпчейки се с медикаменти и еликсири, примъквала съпруга си в леглото и денем, и нощем. Искала да управлява до последния си ден. И ако е кралица-майка, то поне да бъде на собствения си син. Но, както казах, големи амбиции, обаче…