Читать «Време на презрение» онлайн - страница 16

— Откри ли нещо ново, Фен?

— Не много — усмихна се сакатият. Усмивката му беше мила и предразполагаща. — Ограничих списъка от потенциалните работодатели на Риенс до двайсет и осем магьосници…

— Да оставим това засега — бързо го прекъсна Кодрингер. — Сега ни интересува друго. Изложи пред Гералт причините, поради които агентите на Четирите кралства толкова се интересуват от изчезналата принцеса на Цинтра.

— Във вените на девойката тече кръвта на кралица Каланте — каза Фен, сякаш изумен от необходимостта да обяснява очевидното. — Тя е последната от царския род. Цинтра има важно стратегическо и политическо значение. Изчезналата, оказала се недосегаема претендентка за трона, е неудобна, а може би дори и опасна, ако попадне под неподходящо влияние. Например, под влиянието на Нилфгард.

— Доколкото си спомням — отвърна Гералт, — в Цинтра законът лишава жените от правото да наследяват трона.

— Вярно е — потвърди Фен и отново се усмихна. — Но нали една жена винаги може да стане нечия съпруга и майка на потомък от мъжки пол. Разузнавателните служби на Четирите кралства са научили за предприетите от Риенс трескави издирвания на принцесата и са убедени, че става въпрос точно за това. Така че са решили да не дадат на принцесата възможността да стане съпруга и майка. Чрез прост, но ефективен начин.

— Но принцесата е мъртва — изрече бързо Кодрингер, наблюдавайки промените върху лицето на Гералт, предизвикани от думите на усмихнатия дребосък. — Агентите узнаха това и прекратиха търсенето.

— Прекратили са го временно. — Вещерът с доста усилия запази спокоен и студен тон. — Лъжата има свойството винаги да излиза наяве. Освен това кралските агенти са само една от страните, участващи в играта. Агентите, както самите вие казахте, са преследвали Цири, за да провалят плановете на други, които също я търсят. А тези други може да се окажат не толкова податливи на дезинформация. Наех ви, за да намерите начин да се гарантира безопасността на детето. Какво предлагате?

— Имаме някаква концепция. — Фен погледна съдружника си, но не разгада нареждане да мълчи по лицето му. — Искаме да разпространим широко слуха, че не само принцеса Цирила, но и евентуалните й мъжки потомци нямат права върху трона на Цинтра.

— В Цинтра няма наследство по женска линия — поясни Кодрингер, борейки се с поредния пристъп на кашлицата си. — Наследството се предава изключително по мъжка линия.

— Абсолютно вярно — потвърди правистът. — Преди малко Гералт сам го каза. Това е древен закон, който дори дяволицата Каланте не успя да отмени, въпреки всичките си старания.

— Опита се да отмени този закон чрез интрига — убедително каза Кодрингер и попи устните си с кърпичката. — Незаконна интрига. Обясни, Фен.

— Каланте е била единствената дъщеря на крал Дагорад и кралица Адалия. След смъртта на родителите си тя се е противопоставила на аристокрацията, която е виждала в нейно лице само съпруга за новия крал. А тя е искала да управлява еднолично и само за показност и за поддържане на династията се е съгласила на институцията на княз-съпруг, седящ до нея, но без никакви правомощия. Древните родове се възпротивили. Каланте трябвало да избира между една от трите възможности — гражданска война, абдикация в полза на друга династия или брак с Рьогнер, княз на Ебинг. Тя избрала третата възможност. Управлявала страната, но седнала отстрани на Рьогнер. Естествено, не позволила да я покорят или да я изпратят в пенсия. Тя била Лъвицата от Цинтра. Но официално управлявал Рьогнер, макар и никой да не го наричал Лъв.