Читать «Време на презрение» онлайн - страница 173

Синия хвана и с двете си ръце брадвата, дълбоко врязала се в нагръдника на Крилатия, приведе се и се опря в стремената, опитвайки се да изхвърли противника си от седлото му. Крилатия със замах го удари с боздугана — веднъж, отново, трети път. Кръвта бликна изпод козирката на шлема и потече по синята броня. Крилатия пришпори дорестия кон, скокът на животното изтръгна острието на брадвата от нагръдника му. Олюлявайки се в седлото си, Синия изпусна дръжката на брадвата. Крилатия прехвърли боздугана в дясната си ръка, налетя и със страшен удар прилепи главата на Синия към конската шия. Хванал повода на сивушкото със свободната си ръка, нилфгардецът удряше с боздугана, синята броня кънтеше като желязно гърне, кръвта течеше от сплескания шлем. Още един удар — и Синия рухна напред под копитата на сивушкото. Сивушкото отскочи, но дорестият кон на Крилатия, явно нетрениран, с грохот стъпка падналия. Синия още беше жив, за което свидетелстваше отчаяният му рев. Дорестият кон продължаваше да го тъпче, толкова стремително, че Крилатия не можа да се задържи в седлото и също се стовари долу.

— Изпотрепаха се, мамка му! — възкликна хващачът, който държеше Цири.

— Така им се пада на господа рицарите! — изплю се другият.

Слугите на Синия гледаха отдалеч. Единият от тях обърна коня си.

— Стой, Ремиз! — извика Скомлик. — Ти накъде, към Сарда? Бързаш да увиснеш на бесилото?

Слугите се спряха, единият от тях погледна, засланяйки очите си с ръка.

— Ти ли си това, Скомлик?

— Аз съм! Ела, Ремиз, не се бой! Рицарските разпри не са наша работа!

Цири изведнъж реши, че е време да приключва с апатията. Тя ловко се изтръгна от хваналия я хващач, хвърли се към сивушкото на Синия и с един скок се озова върху седлото с високи лъкове.

Може би щеше да успее да избяга, ако слугите от Сарда не бяха на седла и върху отпочинали коне. Догониха я с лекота и й измъкнаха юздата. Тя скочи и се понесе към гората, но конниците отново я настигнаха. Единият от тях я хвана за косата в движение, дръпна я и я повлече. Цири изпищя и увисна на ръката му. Конникът я хвърли право в краката на Скомлик. Камшикът му изсвистя, Цири изкрещя и се сви на кълбо, прикривайки главата си с ръце. Камшикът изсвистя отново и я удари по ръцете. Тя се метна настрани, но Скомлик скочи към нея, ритна я, после притисна с крак кръста й.

— Искаше да избягаш, а, гадино?

Камшикът изсвистя пак. Цири отново изкрещя. Скомлик я ритна още веднъж и я удари с камшика.

— Не ме бий! — извика тя, настръхнала.

— Аха, заговори, проклетнице! Развърза ти се езичето? Сега ще ти дам да се…

— Опомни се, Скомлик! — извика един от хващачите. — Какво, да я утрепеш ли искаш? Твърде скъпо струва, за да я погубваш!