Читать «Време на презрение» онлайн - страница 172

Синия и Крилатия се срещнаха с трясък и грохот. Брадвата беше по-опасна, но мечът — по-бърз. Синия получи удар в рамото, един сегмент на бронята му отлетя настрани, въртейки се и мъкнейки след себе си късче ремък. Конникът се олюля върху седлото, по синята броня заблестяха кафеникави ивици. Галонът на конете раздели биещите се. Крилатия обърна дорестия си кон, но в този момент върху него налетя Двете бивни, с двете си ръце вдигнал меч за удар. Крилатия дръпна юздата, и Двете бивни, който управляваше коня само с крака, профуча край него. Обаче Крилатия успя да го съсече в движение. Цири видя как бронята при рамото му се огъна, изпод метала бликна кръв.

Синия вече се връщаше, размахвайки брадвата и крещейки. Двамата рицари размениха шумни удари в движение и отново се разделиха. Двете бивни отново налетя на Крилатия, конете се сблъскаха, зазвъняха мечове. Двете бивни удари Крилатия, разкъсвайки бронята на ръкава и на рамото му, а Крилатия се изпъна и нанесе мощен удар по нагръдника на противника си. Двете бивни се олюля на седлото. Крилатия се изправи на стремената и със замах нанесе още един удар във вече разсечената сгъвка между нагръдника и рамото. Острието на широкия меч с грохот се вряза в метала и потъна в него. Двете бивни се изпъна и затрепери. Конете се сблъскаха, трополейки и хапейки мундщуците си. Крилатия се опря в лъка на седлото и изтръгна меча си. Двете бивни се плъзна от седлото и рухна под копитата. Подковите зазвънтяха върху смачканата броня.

Синия обърна коня си и атакува, вдигнал брадвата си. Той с усилие управляваше коня с ранената си ръка. Крилатия забеляза това и ловко мина от дясната му страна, надигайки се на стремената за страшен удар. Синия спря удара с брадвата и изби меча от ръцете на Крилатия. Конете отново се сблъскаха. Синия беше много силен, тежката секира в ръцете му се надигна и падна така, сякаш е от тръстика. Върху бронята на Крилатия с дрънчене се стовари удар, от който дори дорестият кон приклекна. Крилатия се олюля, но се задържа върху седлото. Преди брадвата да успее да го удари отново, той пусна юздата, завъртя лявата си ръка, хвана закачения за кожен ремък тежък ръбест боздуган и със замах го стовари върху шлема на Синия. Шлемът издрънча като камбана, сега Синия се олюля. Конете пръхтяха, опитваха да се ухапят и не искаха да се разделят.

Явно зашеметен от удара на боздугана, Синия все пак успя да нанесе удар с брадвата, която с тропот се вряза в нагръдника на противника му. Това, че двамата все още се държаха на седлата си, изглеждаше като истинско чудо, но всъщност се дължеше на високите лъкове на седлата. По хълбоците на двата коня течеше кръв, особено ясно открояваща се върху светлата козина на сивушкото. Цири гледаше ужасена. В Каер Морхен я бяха научили да се бие, но тя не си представяше по какъв начин би могла да се съпротивлява на толкова силни бойци. И не вярваше, че ще може да парира дори един от мощните им удари.