Читать «Време на презрение» онлайн - страница 170

— Тъй вярно, благородни господин Свеерс — промърмори Скомлик. Другарите му наведоха глави.

— На работа! Изпълнявай заповедите!

Хващачите се засуетиха.

— Съдбата ни наказа с този нещастник! — промърмори единият. — Защо префектът трябваше да ни слага под командването на тоя смотаняк?

— Какъв е важен! — промърмори другият, оглеждайки се крадешком. — А нали ние, хващачите, намерихме девойката? Само заради нашия нюх тръгнахме по руслото на Сухак…

— Аха. Заслугата е наша, а този дворянин ще вземе наградата, за нас ще останат само трохи… Ще ни хвърля флорени в краката — дръжте, хващачи, вижте колко е щедър господарят…

— Затваряй си устата — изсъска Скомлик, — че ще те чуе.

Цири остана сама при огъня. Рицарят и оръженосецът я гледаха изпитателно, но мълчаха.

Рицарят беше възрастен, но все още силен мъж със сурово, покрито с белези лице. По време на ездата си не беше свалял шлема си с птичи криле, но това не бяха онези криле, които се явяваха на Цири в кошмарите й, а после и на остров Танед. Това не беше Черния рицар от Цинтра. Но беше нилфгардски рицар. Когато даваше заповеди, говореше на всеобщия език, но с ясен акцент, наподобяващ акцента на елфите. Със своя оръженосец — момче, малко по-голямо от Цири, разговаряше на език, близък до Старата реч, но не толкова напевен, по-твърд. Това сигурно беше нилфгардският език. Цири, която знаеше добре Старата реч, разбираше повечето думи. Но не се издаваше. При първата почивка, на края на пустинята, която наричаха Тигана или Корат, нилфгардският рицар и оръженосецът му я засипаха с въпроси. Тогава тя не отговаряше, защото беше апатична и зашеметена, почти не на себе си. След няколко дни езда, когато излязоха от каменистите дерета и се спуснаха надолу, към камениста долина, Цири се съвзе, започна да забелязва заобикалящия я свят и да реагира на него, макар и вяло. Обаче продължи да не отговаря на въпросите, така че рицарят изобщо престана да се обръща към нея. Изглеждаше, че тя повече не го интересува. С нея се занимаваха само грубияните, наричащи себе си „хващачите“. Те също се опитваха да я разпитват. И бяха агресивни.

Но нилфгардецът с крилатия шлем бързо ги поставяше на място. Беше очевидно кой тук е господар, и кой — слуга.

Цири се правеше на глуповата и няма, но внимателно слушаше какво се говори. Постепенно започна да разбира в каква ситуация е изпаднала. Беше в ръцете на нилфгардците. Нилфгард я беше търсил и я беше намерил, несъмнено проследявайки трасето, по което я беше изпратил хаотично работещият телепортал от Тор Лара. Това, което не се беше удало на Йенефер и Гералт, бяха успели да го направят крилатият рицар и следотърсачите хващачи.

Какво се беше случило на Танед с Йенефер и Гералт? Къде се намираше Цири? Тя имаше лоши предчувствия. Хващачите и техният главатар Скомлик говореха на груб, простонароден диалект на всеобщия език, но без нилфгардски акцент. Несъмнено хващачите бяха обикновени хора, но служеха на нилфгардския рицар. Радваше ги мисълта за наградата, която ще плати за Цири префектът. Във флорени.