Читать «Време на презрение» онлайн - страница 15

— Това е покойният ми баща. — Кодрингер леко се намръщи. — Да, изключителен идиот. Сложих портрета тук, за да ми бъде винаги пред очите. Да ми служи за предупреждение. Да вървим, вещерю.

Излязоха в преддверието. При вида на вещера котаракът, който лежеше насред килима и страстно лижеше извитата си под странен ъгъл задна лапа, незабавно избяга в тъмния коридор.

— Защо котките така не те обичат, Гералт? Това има ли нещо общо с…

— Да — отсече Гералт. — Има…

Махагоновият панел на стената безшумно се разтвори, откривайки таен проход. Кодрингер влезе пръв. Панелът, несъмнено задвижван магически, се затвори зад тях, но те не потънаха в тъмнина. От дълбините на тайния коридор струеше светлина.

В помещението на края на коридора беше прохладно и сухо, във въздуха се носеше тежката, задушлива миризма на прах и свещи.

— Ще се запознаеш с моя сътрудник, Гералт.

— С Фен? — усмихна се вещерът. — Не може да бъде.

— Може. Признай си — подозираше, че Фен не съществува, нали?

— Откъде накъде?

Между стигащите до ниския таван стелажи и полици с книги се разнесе скърцане, а след малко оттам излезе странно превозно средство. Това беше високо кресло, снабдено с колела. В креслото седеше дребосък с огромна глава върху непропорционално тесни рамене. Дребосъкът нямаше крака.

— Запознайте се — каза Кодрингер. — Яков Фен, учен правист, мой партньор и неоценим сътрудник. А това е нашият гост и клиент…

— … Вещерът Гералт от Ривия — довърши с усмивка сакатият. — Не беше трудно да се досетя. Работя по въпроса от няколко месеца. Последвайте ме, господа.

Те тръгнаха след проскърцващото кресло по лабиринта между стелажите, прегънали се под тежестта на томовете, на които би завидяла и университетската библиотека в Оксенфурт. Гералт предположи, че книгите са трупани от няколко поколения Кодрингерови и Фенови. Приятно му беше, че му оказват такова доверие, радваше се също така, че най-накрая се е запознал с Фен. Обаче не се съмняваше, че личността на учения правист, макар и абсолютно реална, беше отчасти и митична. Митичният Фен, несъмненото алтер его на Кодрингер, често беше забелязван в района, а прикованият към креслото учен правист вероятно никога не напускаше сградата.

Средата на стаята беше осветена особено добре, тук имаше ниска, достъпна за креслото на колела масичка, на която бяха натрупани купища книги, свитъци пергаменти и кожи, листа хартия, шишенца с мастило и туш, връзки пера и многобройни загадъчни принадлежности. Всъщност не всички бяха загадъчни. Гералт разпозна приспособления за фалшифициране на печати и диамантена шкурка за премахване на записи от официални документи. Насред масичката лежеше малък арбалет, който изстрелваше топчета, а до него, сложени върху кадифена тъкан, гледаха огромни увеличителни стъкла, изработени от шлифован планински кристал. Такива стъкла бяха рядкост и струваха цяло състояние.