Читать «Време на презрение» онлайн - страница 167
Анджей Сапковски
Стълбовете с натрупани около тях сухи клони се простират чак до пламтящия, задимен хоризонт. До най-близкия стълб, окована с вериги, стои Трис Мериголд… А по-нататък — Маргарита Льоантил… Майка Ненеке… Яре… Фабио Сахс…
Не. Не. Не.
„Да — крещи чернокосата, — смърт за всички, отплати се на всички, презри всички! Всичките са ти причинили зло или са искали да го направят! И някой ден могат да го направят отново! Презирай ги, защото най-накрая дойде времето на презрение! Презрение, мъст и смърт! Смърт на целия свят! Смърт, гибел и кръв!“
„Те те предадоха! Измамиха те! Сега в теб има Сила, отмъсти им!“
Устните на Йенефер са срязани и разбити, от тях тече кръв, на ръцете и краката й има окови, тежките вериги са закрепени за мокрите и мръсни стени на килия. Струпаната около ешафода тълпа крещи, поетът Лютичето полага глава върху пъна, над него проблясва острието на брадвата. Събралите се около ешафода минувачи разтварят кърпичките си, за да съберат кръвта с тях… Гълченето на тълпата заглушава удара, от който подиумът се разтърсва…
„Предадоха те! Измамиха те! Всичките! Ти беше марионетка за тях, кукла на конци! Използваха те! Обрекоха те на глад, на изгарящо слънце, на скитане, на самота! Дойде времето на презрение и мъст! В теб има Сила! Ти си могъща! Нека целият свят да трепери пред теб! Нека целият свят да трепери пред Старата кръв!“
На ешафода качват вещерите — Весемир, Ескел, Ламберт. И Гералт… Гералт едва се държи на краката си, той целият е в кръв…
— Не!!!
Навсякъде около нея има огън, а зад стената на огъня — диво цвилене, еднорози се вдигат на задните си крака, тръскат глави, удрят с копита. Гривите им са като раздърпани бойни знамена, роговете им са дълги и остри като мечове. Еднорозите са огромни, огромни като рицарски коне, много по-големи от нейното Конче. Откъде са се взели? Защо са толкова много? Пламъкът с рев се стрелва нагоре. Чернокосата жена вдига ръце, по тях има кръв. Горещината развява косите й.
— Махай се! Върви си! Не те искам! Не искам твоята Сила!
— Не искам!
„Искаш! Жадуваш! Желанието и жаждата кипят в теб като огън, блаженството те обзема! Това е могъщество, това е сила, това е власт! Това е най-блаженото блаженство на света!“
