Читать «Време на презрение» онлайн - страница 164

Не се решиха да пресекат пясъчната ивица, варирайки между кратерите. Цири беше убедена, че това бяха капани за непредпазливи жертви, а седящите вътре чудовища с дълги щипала са опасни само за онези, които попаднат в кратерите. Запазвайки бдителност и придържайки се далеч от ямите, можеха да пресекат пясъчния район и напряко, без да се опасяват, че някое от чудовищата ще излезе от кратера и ще ги подгони. Беше сигурна, че няма риск, но предпочиташе да не проверяват. Еднорогът явно беше съгласен — пръхтеше, отбягваше пясъчната ивица и преграждаше пътя й към нея. Заобиколиха отдалеч опасния район, придържайки се към скалите и твърдата камениста почва, в която нито един звяр не би могъл да се закопае.

Докато вървеше, Цири не изпускаше кратерите от погледа си. Няколко пъти видя как от убийствените капани се изстрелват нагоре фонтани пясък — чудовищата дълбаеха и преустройваха леговищата си. Някои ями бяха толкова близо една до друга, че изхвърляният от чудовищата пясък попадаше в съседните ями, тревожейки скритите на дъното същества, и тогава започваше ужасна канонада и за няколко минути пясъкът наоколо започваше да свисти и да вали като градушка.

Цири се замисли какво ли ловуват пясъчните чудовища в безводната и мъртва пустиня. Отговорът дойде сам — от една от близките ями по широка дъга излетя тъмен предмет и падна с трясък недалеч от тях. След кратко колебание тя притича от скалите върху пясъка. Оказа се, че от кратера е излетял трупът на гризач, наподобяващ заек. Или поне кожата му. Трупчето беше свито, твърдо и сухо, леко и празно, като мехур. В него нямаше нито капка кръв. Цири потрепери — сега вече знаеше какво ловуват и как се хранят чудовищата.

Еднорогът изцвили предупредително. Цири вдигна глава. Наблизо нямаше нито един кратер, само равен и гладък пясък. И пред очите й този равен и гладък пясък изведнъж се изду, а издутината започна бързо да се придвижва в нейна посока. Тя хвърли изсмуканото трупче и стремително скочи върху скалите.

Решението да заобиколят пясъчната ивица се оказа правилно.

Продължиха нататък, заобикаляйки дори най-малките участъци пясък и стъпвайки само по твърдата почва.

Еднорогът вървеше бавно, накуцвайки. От раненото му бедро течеше кръв. Но той все така не позволяваше на Цири да огледа раната му.

* * *

Пясъчната ивица видимо се стесни и започна да се извива. Дребният пясък отстъпи мястото си на дребен чакъл, после на баластра. От дълго време не бяха виждали кратери, затова решиха да преминат върху осеяния с чакъл път. Макар отново да я мъчеше жажда и глад, Цири тръгна по-бързо. Появи се надежда. Каменистата ивица всъщност беше дъното на река, извираща откъм планината. В реката нямаше вода, но тя водеше към извора — вероятно твърде непълноводен, за да може да напълни коритото, но достатъчен, за да могат да се напият.

Тя можеше да върви и по-бързо, но се налагаше да се забавя, за да изчаква еднорога. Той вървеше с усилие, куцаше, влачеше ранения си крак, стъпваше странично с копитото. Когато дойде нощта, той легна. И не стана, когато тя си отиде. Позволи й да огледа раната.