Читать «Време на презрение» онлайн - страница 162

Между камъните имаше голямо празно пространство, запълнено от пясъчна площадка, в чийто център имаше вдлъбнатина.

— Ха! — зарадва се Цири. — Умно конче! Отново намери извор. В тази яма трябва да има вода!

Еднорогът изпръхтя протяжно, обикаляйки вдлъбнатината с лек тръс. Вдлъбнатината беше голяма — поне двайсет стъпки в диаметър. Беше кръгла, наподобяваше фуния, и беше толкова правилна, сякаш някой беше отпечатал гигантско яйце в пясъка. Внезапно Цири осъзна, че такава правилна форма не може да съществува сама по себе си. Но вече беше твърде късно.

На дъното на фунията нещо се размърда и внезапно изригна фонтан от пясък и чакъл, който удари Цири в лицето. Тя отскочи, падна и почувства, че се плъзга надолу. Изстреляният нагоре фонтан от чакъл биеше не само в нея, а в цялата нейна половина на фунията, чийто пясъчен ръб се рушеше и се сипеше надолу на вълни, влачещи я към дъното. Цири изкрещя и размаха ръце като плувец, като напразно се опитваше да намери опора с краката си. Веднага съобрази, че резките движения само влошават положението и ускоряват посипването на пясъка. Тя се обърна по гръб, заби пети в пясъка и разпери широко ръце. Пясъкът на дъното на ямата се размърда и закипя, тя видя изпод него да излизат кафяви, завършващи с куки щипки, дълги поне половин сажен. Отново изкрещя, този път още по-силно.

Градушката от чакъл изведнъж престана да се сипе върху нея и удари в противоположния край на фунията. Еднорогът застана на задни крака, изцвили неистово, ръбът на фунията се срути под него. Опита се да се изтръгне от ронещия се пясък, но напразно — потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко и все по-бързо се плъзгаше към дъното. Страховити щипки изщракаха гръмко. Еднорогът зацвили отчаяно, подскочи, безрезултатно удряйки с копита по сипещия се пясък. Задните му крака изцяло потънаха. Щом се плъзна до дъното на ямата, веднага го стиснаха чудовищните клещи на скритото в пясъка същество.

Когато чу ужасения му вик от болка, Цири изкрещя яростно и се хвърли надолу, измъквайки камата си от ножницата. Когато се озова на дъното, тя мигновено разбра грешката си. Чудовището се криеше дълбоко, ударите на камата не можеха да го достигнат през пясъка. Отгоре на всичко хванатият от чудовищните щипки и влачен към пясъчния капан еднорог беше обезумял от болка, квичеше и махаше на сляпо с предните си копита, заплашвайки да й строши костите.

Вещерските танци и фокуси нямаше да помогнат тук. Но имаше едно доста просто заклинание, което можеше да свърши работа. Цири призова Силата и удари с телекинеза.

Нагоре се издигна облак от пясък, разкривайки скритото чудовище, вкопчило се в бедрото на квичащия еднорог. Цири също изпищя от ужас. Никога не беше виждала нещо по-отвратително — нито на живо, нито на картинки, нито във вещерските книги. Дори не можеше да си представи нещо толкова отблъскващо.

Чудовището беше сиво-кафяво, овално и разплуто, като напила се с кръв дървеница; сегментите на издутото му тяло бяха покрити с рядка козина. Изглежда нямаше никакви крака, затова пък щипките му бяха дълги почти колкото тялото му.