Читать «Време на презрение» онлайн - страница 161

Мравките се оказаха страшно кисели, но може би именно благодарение на това този път тя не повърна. Освен това мравките бяха много и й се удаде възможност да поупражнява вдървените си челюсти. Еднорогът ядеше мравките цели, а тя се задоволи с вътрешностите, като изплюваше твърдите хитинови обвивки.

Продължиха нататък. Еднорогът видя няколко островчета с магарешки бодили и с удоволствие ги сдъвка. Този път Цири не се присъедини. А когато Кончето намери в пясъка гущерови яйца, яде тя, а той само гледаше.

Продължиха нататък. Цири забеляза нови магарешки бодили и ги показа на Кончето. След известно време Кончето насочи вниманието й към огромен черен скорпион с опашка, дълга педя и половина. Цири стъпка гадината. Виждайки, че тя няма намерение да яде скорпиона, еднорогът го изяде сам, а скоро й посочи поредното гущерово гнездо.

Сътрудничеството им се оказа съвсем ползотворно.

* * *

Вървяха.

Планинската верига беше все по-близо.

Когато се спусна непрогледна нощ, еднорогът се спря. Оказа се, че той спи прав. Цири, която познаваше добре конете, отначало се опита да го уговори да легне — можеше да се опита да се сгуши в него и да използва топлината му. Но нищо не излезе. Кончето се цупеше и се отдалечаваше, като постоянно поддържаше дистанция. Изобщо не искаше да се държи по класическия начин, описан в учебните книги — явно нямаше ни най-малко желание да полага глава в скута й. Обзеха я съмнения. Цири не изключваше вероятността книгите да лъжат за взаимоотношенията между еднорозите и девиците, но имаше и друга възможност. Еднорогът явно беше млад самец и както всяко младо създание, може би изобщо не разбираше от девици. Цири отхвърли вероятността Кончето да знае за онези няколко странни сънища, които беше имала преди време, и да е способно да ги тълкува правилно. Кой би гледал сериозно на някакви си сънища?

* * *

Той малко я разочарова. Пътешестваха заедно вече два дни и две нощи, а той така и не намери вода, макар че търсеше. Няколко пъти се спираше, въртеше глава, тръгваше с рога напред, после се затичваше в тръс, започваше да изучава някой скален процеп, гребеше с копита в пясъка. Намери мравки, намери мравешки яйца и ларви. Намери гущерово гнездо. Намери шарена змия, която ловко уби. Но не намери вода.

Цири забеляза, че еднорогът постоянно криволичи, а не поддържа права линия на движение. Изпълни се с основателни подозрения, че животното съвсем не е жител на пустинята. Че просто се е заблудило в нея. Също като нея.

* * *

Мравките, които започнаха да се срещат все по-често, съдържаха в себе си кисела влага, но Цири все по-сериозно започна да се замисля за връщане при извора. Ако се отдалечаха още повече и не намереха вода, можеше и да не й достигнат силите да се върне. Жегата беше все така ужасна, непрестанното ходене я изтощаваше.

Тя вече се канеше да започне да обяснява това на Кончето, когато то изведнъж зацвили протяжно, махна с опашка и се понесе в галоп нататък, между някакви назъбени скали. Цири го последва, като в движение си похапваше мравки.