Читать «Време на презрение» онлайн - страница 14

— Наистина ли?

— Наистина. — Адвокатът доближи кърпичката до устните си и се закашля. — Разбираш ли, колега, освен магьосника, и вероятно Нилфгард, в играта има и трета страна. Представи си, посетиха ме агенти от тайните служби на крал Фолтест. Имали си неприятности. Кралят им заповядал да търсят някаква изчезнала принцеса. Когато се оказало, че нещата не са толкова прости, агентите решили да се обърнат към специалист по не толкова прости дела. Излагайки проблема, те намекнаха на специалиста, че един вещер може да знае нещичко за изчезналата принцеса. Нещо повече — той може да знае дори къде се намира тя.

— И какво им отговори специалистът?

— Отначало изрази недоумение. Изненада се, че споменатият вещер не е затворен в тъмница, защото там чрез традиционните методи от него може да се измъкне всичко, което знае, и дори много от нещата, които не знае, но ще измисли, за да задоволи любопитството на разпитващите. Агентите отговориха, че техният шеф им е забранил това. Те обясниха, че вещерите имат много чувствителна нервна система и че при изтезания веднага умират, тъй като им се пръскат вените в мозъка — както се изразиха образно те. Затова им било заповядано само да следят вещера, но и тази задача не им се оказала по силите. Специалистът похвали агентите за благоразумието им и им заръча да се отбият след две седмици.

— И те отбиха ли се?

— И още как. И тогава специалистът, който вече те смяташе за свой клиент, им представи неопровержимо доказателство за това, че вещерът Гералт не е имал, няма и не може да има нищо общо с търсената принцеса. Защото специалистът намери свидетели за гибелта на принцеса Цирила, внучката на кралица Каланте и дъщерята на княгиня Павета. Цирила е умряла преди три години в лагера за бежанци в Ангрен. От дифтерия. Девойката страдала страшно преди смъртта си. Няма да повярваш, но темерийските агенти се просълзиха, докато слушаха моите очевидци.

— Аз също се просълзих. Доколкото разбирам, темерийските агенти не са могли или не са искали да ти предложат повече от двеста и петдесет крони?

— Твоят сарказъм кара сърцето ми да се къса, вещерю. Измъквам те от неприятна история, а ти, вместо да ми благодариш, гледаш да ме уязвиш.

— Благодаря и моля за извинение. Защо крал Фолтест е заповядал на агентите си да търсят Цири, Кодрингер? И какво им е наредено да направят, когато я намерят?

— Ама че си недосетлив. Разбира се, че им е наредено да я убият. Смятат я за претендентка за трона на Цинтра, а всъщност имат други планове.

— Тук нещо не се връзва, Кодрингер. Тронът на Цинтра изгоря заедно с кралския дворец, града и цялата страна. Сега там управлява Нилфгард. Фолтест знае добре това, останалите крале — също. Как може Цири да претендира за трон, който вече не съществува?

— Да вървим. — Кодрингер се изправи. — Нека да се опитаме заедно да намерим отговора на този въпрос. И същевременно ще ти докажа, че ти се доверявам… Мога ли да узная какво те заинтригува толкова в този портрет?

— Това, че е надупчен така, сякаш някой кълвач го е кълвал няколко сезона — отговори Гералт, гледайки картината в позлатена рамка, висяща на стената срещу бюрото на адвоката. — И това, че на него е изобразен изключителен идиот.