Читать «Време на презрение» онлайн - страница 154

— Няма да плача! — извика тя в мрака. — Аз съм вещерка! Аз съм… Магьосница.

Цири вдигна ръце, притисна длани към слепоочието си. Силата е навсякъде. Във водата, във въздуха, в земята…

Бързо се изправи и протегна ръце; бавно и неуверено направи няколко крачки, трескаво търсейки извори. Провървя й. Почти веднага почувства в ушите си познатия шум и пулсиране, почувства енергията, бликаща от водната жила, скрита дълбоко под земята. Започна да черпи Сила, предпазливо забавяйки дишането си; знаеше, че е отслабнала, а в такова състояние рязкото постъпване на кислород в мозъка й може да я накара да изгуби съзнание, което да обезсмисли усилията й. Енергията постепенно я изпълваше, донасяйки познатата моментна еуфория. Белите й дробове започнаха да работят по-бързо и ефективно. Цири овладя ускореното дишане — пренасищането с кислород също можеше да има фатални последици.

Получи се.

„Първо умората — помисли си тя. — Първо тази парализираща болка в ръцете и бедрата. После студът. Трябва да повиша температурата на тялото си…“

Постепенно си припомни жестовете и заклинанията. Някои от тях направи и изговори прекалено бързо — внезапно обзелите я спазми и световъртеж накараха коленете й да омекнат. Тя седна на базалтовата плоча, успокои треперещите си ръце и овладя накъсаното си, неритмично дишане.

Повтори формулата, налагайки си да бъде спокойна и прецизна, напълно съсредоточена. Този път резултатът беше незабавен. Разтри бедрата и врата си, по които усещаше обхващащата я топлина. Изправи се, почувства как умората изчезва, а наболяващите я мускули започнаха да се отпускат.

— Аз съм магьосница! — извика тя, вдигайки високо ръце в знак на триумф. — Яви се, безсмъртна Светлина. Призовавам те! Aen’drean va, eveigh Aine!

Малко топло кълбо от светлина се издигна от дланта й като пеперуда, хвърляйки върху камъните подвижна мозайка от сенки. С бавно движение на ръката Цири успокои кълбото и го премести така, че да увисне пред нея. Това не беше най-доброто решение — светлината я заслепяваше. Тя придвижи светлината зад гърба си, но и това нямаше добър ефект — собствената й сянка падна върху пътя й, влошавайки видимостта. Цири бавно премести светещата сфера отстрани, спря я малко по-високо от дясното си рамо. Макар кълбото да не можеше да се сравнява с истинската магическа Aine, девойката беше невероятно горда от своя подвиг.

— Ха! — възкликна тя надуто. — Жалко, че Йенефер не вижда това!

Цири тръгна нататък бодро и енергично, като крачеше бързо и избираше уверено пътя под мъждукащата и неуверена светлина, създавана от кълбото. Докато вървеше, се опитваше да си спомни и други заклинания, но нито едно от тях не беше подходящо за конкретната ситуация, при това някои изискваха твърде много усилия и тя малко се боеше от тях, не искаше да ги използва, без да е крайно необходимо. За съжаление не знаеше нито едно заклинание, способно да създаде храна или вода. Знаеше, че такива заклинания съществуват, но не умееше да използва нито едно от тях.