Читать «Време на презрение» онлайн - страница 152

Порталът в Тор Лара беше доста странен. Когато избяга на последния етаж, установи, че там няма нищо, дори прозорци, само голи, покрити с плесен стени. И на една от стените изведнъж се запали неправилен овал, излъчващ бяла светлина. Тя се поколеба, но порталът я притегляше, приканваше я, направо я молеше да мине през него. А друг изход нямаше, само този светещ овал. Така че тя затвори очи и пристъпи през него.

А после имаше само ослепителна яркост и шеметен водовъртеж, вихър, лишаващ от дъх и притискащ ребрата. Тя помнеше и полет в тишина, студ и пустота, а после отново избухване и бушуващ въздух. Над нея всичко беше синьо, а отдолу беше мъглива сивота…

Порталът я изстреля в полет, както орле пуска прекалено тежка за него риба. Когато падна върху камъните, веднага изгуби съзнание. Не знаеше за колко време.

„В храма съм чела за порталите — спомни си тя и изтръска пясъка от косите си. — В книгите се споменаваше за телепортали, действащи изкривено или хаотично и пренасящи до неясно къде. Порталът в Кулата на чайката е бил точно такъв. Изхвърлил ме е някъде на края на света. Никой не знае къде. Никой няма да ме търси тук и никой няма да ме намери. Ако остана тук, ще умра.“

Изправи се. Мобилизирайки всичките си сили и придържайки се за скалата, направи първата си крачка. После втора. И трета.

Още с първите крачки разбра, че токите на десния й ботуш са скъсани и горната част на ботуша се смъква, затруднявайки ходенето. Седна, този път умишлено, а не по принуда, и огледа дрехите и снаряжението си. Съсредоточи се върху това действие и забрави за умората и болката.

Първото, което откри, беше камата й. Беше забравила за нея — ножницата се беше плъзнала назад, към гърба й. На колана й, до камата, както обикновено, беше окачена малка кесия. Подарък от Йенефер. Кесията съдържаше онова, което „една дама винаги трябва да има в себе си“. Цири развърза кесийката. За жалост стандартната екипировка за дами не беше разчетена за ситуацията, в която беше изпаднала. В кесията имаше гребен от костенурка, универсално ножче-пила за нокти, опакован, стерилизиран тампон от ленена тъкан и малка кутийка с крем за ръце.

Цири веднага намаза с крема горещото си лице и устните си и моментално облиза влагата. Без да му мисли много, излиза набързо кутийката, наслаждавайки се на мазнината и капчиците успокоителна влага. Използваните за ароматизиране на крема лайка, амбра и камфор имаха отвратителен вкус, но й подействаха освежаващо.

Тя завърза ботуша си с измъкнато от ръкава ремъче, изправи се и тупна няколко пъти с крак за проба. Развърза тампона и направи от него широк бинт, с който превърза разбитото си слепоочие и изгореното от слънцето чело.