Читать «Време на презрение» онлайн - страница 13
Анджей Сапковски
— Някои го смятат за нилфгардски шпионин.
— Знам за това. Така мисли, например, Дийкстра, шефът на разузнаването на Редания. Дийкстра греши рядко, затова може да се приеме, че и този път е прав. Но едното не изключва другото. Момчето за всичко на магьосника може да е същевременно и нилфгардски шпионин.
— Което би означавало, че някой официално практикуващ магьосник шпионира за Нилфгард посредством своя таен помощник.
— Глупости. — Кодрингер се закашля и внимателно огледа кърпичката. — Магьосник да шпионира за Нилфгард? За какво му е? Заради пари? Смешно. Защото разчита на по-голяма власт под управлението на победоносния император Емхир? Още по-смешно. Не е тайна, че Емхир вар Емрейс държи изкъсо своите магьосници. Магьосниците в Нилфгард са със статута на служители — каквито са, например, конярите. И властта на магьосниците е не по-голяма от тази на конярите. Някой от нашите разюздани магове да реши да се бори за победата на император, който би го третирал като коняр? Филипа Ейлхарт, която диктува на Визимир Редански кралските укази и декрети? Сабрина Глевисиг, която прекъсва речите на Хенселт от Каедвен с удар на юмрук по масата и нарежда на краля да млъкне и да слуша? Вилгефорц от Рогевеен, който наскоро отговори на Демавенд от Аедирн, че в момента не разполага със свободно време за него?
— По-накратко, Кодрингер. Та какво за Риенс?
— Обичайното. Нилфгардското разузнаване се опитва да се добере до магьосника, привличайки за сътрудничество неговото момче за всичко. От това, което ми е известно, съдя, че Риенс не би се погнусил от нилфгардските флорени и не би се поколебал да предаде господаря си.
— А сега ти говориш глупости. Дори нашите разюздани магове биха съобразили, че са ги предали, а изобличеният Риенс би увиснал на бесилото. Ако извади късмет.
— Какво дете си, Гералт. Разкритите шпиони не ги бесят, а ги използват. Подхвърлят им фалшива информация, опитват се да ги направят двойни агенти…
— Не отегчавай детето, Кодрингер. Не ме интересуват нито задкулисните игри на разузнаването, нито политиката. Риенс върви по петите ми и искам да знам защо и по чие поръчение. Излиза, че е по поръчение на някакъв магьосник. Кой е този магьосник?
— Още не знам. Но скоро ще знам.
— „Скоро“ е прекалено късно за мен — процеди вещерът.
— Не изключвам да си се забъркал в някоя неприятна история, Гералт — изрече със сериозен тон Кодрингер. — Добре, че си се обърнал към мен, аз умея да измъквам от неприятни истории. По принцип и теб вече те измъкнах.