Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 38

— Говори се, че една организация може да има пръст в това.

Президентът погледна към седналата от лявата му страна Кенеди.

— Генералният директор Фридман не отговаря на обажданията ми — каза Кенеди.

— Това обичайно ли е за него? — попита Аликзандър.

— Не много.

Рап запази коментарите за себе си. Той познаваше Бен Фридман отдавна и беше работил в тясно сътрудничество с Мосад при поне половин дузина операции. Фридман би направил всичко, за да съхрани милия на сърцето му Израел. Той изобщо не се свенеше да го демонстрира и настояваше, че във взаимоотношенията им със САЩ Израел трябва да е печелившата страна. Рап уважаваше Фридман заради способностите и упоритостта му, но не се заблуждаваше, че той би го продал без да му мигне окото, ако с това щеше да даде на родината си и най-малкото предимство.

— Какво се чува от Иран? — попита Аликзандър. Въпросът беше зададен към цялата група.

Уика се отзова първа:

— Официално — нищо.

— От Агенцията за национална сигурност докладваха голям ръст на комуникационния обмен — отвърна Озарк.

— Какъв точно ръст?

— Във всичко. Трафикът на разговорите от мобилни телефони, интернет, военните комуникации, службите за гражданска защита, религиозните водачи, политиците… цялата страна се е разприказвала.

— А медиите?

— Преди двайсет минути „Ал Джазира“ излъчи извънредна емисия, в която показа пожарни коли и линейки да влизат в комплекса — отговори държавният секретар.

Президентът обмисли чутото за момент и погледна към плазмения екран.

— Брад, какво казват от Обединения щаб?

— Имаме два самолета АУАКС на позиция в района. — Министърът на отбраната имаше предвид самолетите E-3 на ВВС с монтирана Система за въздушно предупреждение и контрол. — Единият е над Багдад, а другият — над северната част на Персийския залив. Тази сутрин във въздушното пространство над обекта не е прелитало нищо, което да не е било наше или на британците.

— Сигурни ли са?

— Да… Съществува обаче една много малко вероятна възможност.

— И каква е тя?

— Израелците да са създали техен бомбардировач „стелт“. Но всички от щаба са единодушни, че подобен сценарий е нереалистичен.

— Айрини? — обърна се президентът към директора на ЦРУ.

— Не сме чули нищо подобно. Само един наш B-2 струва над два милиарда долара. Тяхната икономика никога не би могла да понесе подобни разходи, а дори и да можеше, защо биха рискували да извършат полета през деня?

— Съгласен съм — каза Инглънд.

— Имаме ли сателитни фотографии? — попита президентът.

— Националната разузнавателна служба трябва да изпрати доклад до час. — Кенеди свали очилата и ги постави до тефтера на масата.

— Аз разполагам с предварителен доклад на моите специалисти по оценка на резултатите от бомбардировки — добави Инглънд. — Според тях няма никакви доказателства, че е извършен въздушен удар.

В залата настъпи тишина за цели десет секунди.

— Тогава какви са версиите? — попита накрая президентът.

Кенеди взе химикалката, потропа с нея по кожения тефтер няколко пъти и тихо отговори: